Стивън Дън

поезия

Литературен клуб | азбучен каталог | страницата на автора

 

Кратко есе за комуникацията

 

Стивън Дън

 

Превод от английски: Христина Керанова

 

 

Може да се каже, че повечето мъже, които искат
да комуникират,
и използват тази дума, са безочливи,
душите им отдавна са напуснали
телата
и се носят в безкрая, в неосквернен въздух.
Тези мъже несъмнено са научили, че жените
умират
за комуникация, че тя е новият начин
да си намираш все нови жени,
и че да признаеш слабостите си ще свърши най-добра работа.
Дори умни жени се заблуждават,
но най-умните знаят, че комуникацията
е вид сдържаност,
реклама на интимност, a сърцето
се крие в джобчето си от думи.
И жените
употребяват тази дума, както и всички,
които нямат дарба да комуникират;
все едно насилeните
да искат любов, без да знаят
що за чувство е, без да му се доверяват
щом липсва болка.
Но да кажем, че здрав мъж и здрава жена
без други мотиви освен желанието
за по-голяма близост,
които са чули, че комуникацията е отговорът,
се запишат на курс в спортния център,
потърсят консултация,
и отделят два часа на седмица
за смислен разговор. Има ли надежда за тях?
Дали да им кажем, че е
съвсем мъничка, или че я няма никаква?
Има я толкова, колкото и за тези от нас,
които са забили нож
право в сърцето, а крият себе си,
които се любят многократно до късни нощи
в пълна тишина
a после се събуждат странно отчуждени,
с мисли, които никой никога не бива да узнае.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 30. ноември 2020 г.

©1998-2020 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]