Изхилва се с ръце маймунски
Свиней, разтворил колене.
В петна жирафски се издува
зеброобразното чене.

Луната с бурни ореоли
на запад бяга към Ла Плата.
Гарван и Смърт кръжат, и пази
Свиней врата - от Рог вратата³.

Помръкват Куче, Орион.
Повяхва стихнало морето.
Гледа Свиней - с испански плащ
една му сяда в коленете,

но пада и покривка дръпва:
с кафена чаша пода цапа;
на пода вече настанена,
с прозявка вдига си чорапа.

Зяпнал, облегнат на перваза,
мълчи облечен в мока мъж.
Донася келнер портокали,
банан, смокини изведнъж.

Без звук кафявото гръбначно
прихваща, после изоставя.
Рахил, родена Рабинович,
със лапа гроздето разравя.

Тя и онази дама с плащ
в комплот, в съюз са подозрени.
Затуй човекът с поглед чер
гамбит отказва уморено.

Напуска стаята, отвън е
и през прозореца наднича:
където клони на глицинии
златно ухилване обкичват.

Хазяйката встрани, до входа,
говори с някакво лице.
И славеите пеят близо
до манастир „Свето сърце“.

В гората кървава те пяха⁴,
когато викна Агамемнон:
мърсиха с капчици савана -
опозорен е той, втвърден е.

---

 

Бележки:

 

¹ Заглавието пародира стихотворението на Е. Браунинг „Бианка сред славеите“. Думата „славей“ има жаргонно значение на проститутка. Прави се алюзия с мита за Филомена - мъжът на сестра й, тракийският цар Тезей, я изнасилил и после й отрязал езика, тя била превърната в славей, който се опитва да разкаже своята история. [горе]
² „Тежко ми! Смъртен удар ми нанесоха“ - пресмъртният вик на Агамемнон от едноименната трагедия на Есхил. [горе]

³ В класическата митология (в „Одисея“ и „Енеида“) сънищата минават през врата от рог от подземния в човешкия свят. Там има две врати: от рог за истинните, от слонова кост за лъжливите съновидения. [горе]
⁴ Алюзия за „Едип в Колон“ на Софокъл. [горе]