„Настудувахме се тогава,
точно в най-лошия сезон за пътуване,
а то беше дълго пътуване:
пътищата затрупани, времето остро,
мъртвешка дълбока зима.“
Ами камилите - изпожулени, с подути крака, вироглави
лягаха долу в мекия сняг.
Имаше мигове, в които съжалявахме
за летните дворци по склоновете; за терасите
и за милите девойки, дето поднасят шербет.
После камиларите ругаят, роптаят,
някои забегнаха, други искаха пиене и жени;
и нощните огньове догарят и не достига подслон,
и градовете - враждебни, и паланките - зли,
и селата - мръсни, и навсякъде високи цени:
намъчихме се тогава.
Накрая решихме да пътуваме нощем,
да спим из канавките и щом задремеш,
глас запява в ушите ти, казвайки
„всичко това е лудост“.

Една заран се спуснахме в мека долина,
влажна под снежните върхове, ухаеща на злак,
бълбукаше поток, воденица млатеше мрака,
три дървета стърчаха под ниския свод.
И стар бял кон, препуснал в ливадите.
Дойдохме после до кръчма с асма,
шест ръце хвърляха зар за сребърници, вратата зееше
крака ритаха празните винени мехове.
Но нямаше сведения, затова продължихме
и пристигнахме привечер, точно навреме
на мястото; то беше (речи го) добро.
Всичко бе толкоз отдавна, сещам се аз,
и пак бих постъпил така, но запишете
това запишете
това: за какво бяхме отведени по тоя ПЪТ,
за Рождество или Смърт? Имаше Рождество, спор няма,
знак несъмнен ни се даде. Виждал бях и смърт, и рождение,
но все съм си мислил, че са различни; това Рождество бе
тежко и горко страдание за нас, като Смърт, като наша смърт.
Прибрахме се после по разните краища, по своите Царства,
но вече нямаме мир тук, сред старата вяра,
с тия диви хора, сграбчили своите идоли,
Ще ми се втори път да умра.

---

 

Бележки:

 

¹ „Пътуване на влъхвите“ е публикувано през 1927 г. [горе]