Маслинови горички и лозя далеч, чак до морето
Червени рибарски лодки по-нататък чак до спомена
Златни платна на Август върху пладнешкия сън
С водорасли и раковини. И онзи кораб
Нов, новеничък, зелен, който още чете
в спокойствието на водите на залива „Добър е Бог“.

Отминаха годините листа или чакъли
Спомням си за дечицата, моряците които заминаваха
С платната оцветени като сърцата им
Те пееха за четирите точки на хоризонта
В гърдите им бяха нарисувани северни ветрове.

Какво очаквах когато дойде от изгрева на
Слънцето осветена
В очите с възрастта на морето
Със здравето на слънцето, в тялото - какво очаквах
Дълбоко в морските пещери, в обширните сънища
Дето вятърът разпенваше своите чувства
Непознат и син, който дъблаеше в гърдите ми
Морския си знак
С пясък в пръстите затворих пръсти
С пясък по очите стисках пръстите си
То беше мъката -
Помня, беше Април когато за пръв път
Усетих твоята човешка тежест
Човешкото си тяло пръст и грях

Като през първия ни ден тук на земята

Празнуваха амарилите - помня ти страдаше
Дълбоко хапене на устните
Дълбоко драскане с нокти в кожата натам където
Времето вдълбава своята вечност.

Тогава те оставих

Виещ полъх вдигна белите къщи
Белите чувства прясно изпрани вдига
Чак до небето и то блесна в усмивка.

Сега до мен ще има стомна жива вода
И образът на свободата на клонестия вятър
И твоите ръце, онези които ще измъчва любовта
И онази твоя раковина в която ще ехти Егейското море.