Франк О`Хара

поезия

Литературен клуб | публикуване | страницата на автора

 

Джейн будна

 

Франк О`Хара

 

Превод от английски: Христина Керанова

 

 

Опалите скрили клепачите ти
докато спиш и яздиш тайнствени
понита, разцъфват
като сини цветя през есента

 

точно в девет всеки ден. Oтмалели
къдрици се търкулват към
прозявката на ластичната примка, опалена,
ръката ти притиска целия този

 

непокорен черен сън в
тихия съд на дневната светлина
c лъчезарното си безразличие към
лъскавите спирали, o!

 

и към още новите валсове
с които се носим в нощите.
Призори шумно се протягаш с
очи затворени, без усмивка,

 

вулканичната ти плът скрива
всичко от нощния страж,
a пипалата на сънищата ти
душат полицаите, които бягат

 

твърде бавно далеч от теб,
от ромона на шеметни вълни
от прииждаща нужда. Но
той е страж светец през деня,

 

този полицай, и наведена
от отворения прозорец, ти го питаш
каква рокля да облечеш и
дали да пригладиш скромно косата си,

 

защото това сега е стилът ти.
Ho случайно ce спъваш по стълби
и повтаряш танца, и тогава,
в богатия асортимент от

 

приглушени, безупречно прикрити,
бял черен розов син жълт
и златист цвят, откриваме
нощната дивачка, в транс.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 23. септември 2020 г.

©1998-2020 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]