На Даниел Мартин и Алфредо Перал

В дните на покой като този,
затворен в дома си и затворен
в едно бъдеще, лесно за предвиждане,
защото любовта се удължава, младостта се скъсява,
и не намирам причина да започна отново,
както правех често, да скърша своето равновесие
и сърцето, което познавам; в дните на покой,
несъмнено скучни, без никаква емоция,
което да не е спокойно, аз си припомням нощите
на онова диво време, което беше и мое.

Никога като през нощта
не е блестял животът ми, през онези години,
когато живях избягал от любовта,
избягвайки капаните й, боязлив и щастлив,
като някой, който е избягал от затвор
и открива, че светът е неговата страст.
Бяха нощи на шумотевица и автострада,
които траеха три дни; и сред алкохол и битки,
и дръзки одежди, и жени, които почти
ни раняваха очите като удар,
приятелството и музиката, и екстазът
ни изпълваха душата със сладка печал,
и да танцуваме беше тогава, за секунди,
като да сграбчиш живота за косата,
за да го любиш. Да преувеличавам всичко
се превърна в мой стремеж и живях тъй набързо,
че успях една нощ да забележа как времето
одраскваше плътта ми, изгаряше я:
и това предупреждение на огъня оживяваше жаждата ми.

Никога повече като тогава не е блестял светът ми.
Заобиколен с преходни неща, с жени за ден,
и дори понякога със страх от собствената ми алчност,
без подкрепа от никого и търсейки в дрогите
онази част, която в тях потвърждава живота,
чувствал съм се по-пълен, отколкото сега точно
в дните на покой, заобиколен от любов,
от подкрепата на онези, които се страхуваха от мене,
от изкусните дроги, които почти никой не забелязва,
защото са разтворени в старата привичка
на нещата, които понякога ни изглеждат по-дълбоки,
защото не ни вдъхновяват
и като капки от лауданум ни водят,
в тъжната си надежда,
към дълбок сън.

-------------

^* Разходка в пустошта (англ.) - Б. пр.

върни се | съдържание | продължи