* * *
Аз, Ригдзин Цанянг Гяцо,
търся любов, въпреки че не го казвам,
защото искам във всичко
да приличам на другите хора.
* * *
Малките черни букви, написани нейде
водата може лесно да ги отнесе.
Ненаписаните в сърцето си знаци
и да искаш не ще можеш да изтриеш.
* * *
Ако дъщерята на сановника
ти се види прекрасна като узряла праскова,
това е все едно да видиш истински плод .
недостъпен на върха на дървото.
* * *
О, старо псе, покрито с жълти петънца,
дето е по-умно от хората...
Не, казвай, че тази вечер излязох,
не споделяй с никого, че чак призори ще се върна.!!!
* * *
По здрач тръгнах при моята любима,
ала призори изневиделица падна сняг.
Тогава живеех в Потала
и се казвах Ригдзин Цанянг Гяцо.
* * *
Опитвам се да си спомня лика на моя лама,
ала в съзнанието ми той все не идва.
Без да си спомням лицето на моята любима,
то възниква в ума ми много ясно.
* * *
Срещнах случайно моята любов -
девойка с тяло ароматно.
Все едно, че намерих малък тюркоаз
и отново го загубих безвъзвратно.
* * *
Вестоносец на северния вятър -
скрежът покри цветята и плодовете.
Той винаги разделя
цветята и пчелите.
* * *
От източните планински върхове
изгрява бяла и чиста луна.
В съзнанието ми се появява
неземният образ на младата девойка.
* * *
Мислите на младежа от Конгпо
приличат на пчела, попаднала в паяжина.
Спеше три дни в моята компания
и вече се страхува за праведното си бъдеще.
* * *
Мястото, където се срещаме с моята любима,
се намира в гъстата гора в южната долина.
Никой не знае за това
освен приказливия папагал.
О, папагале, приказлив
не разкривай тази тайна...
Превод от тибетски: ПРОФ. АЛЕКСАНДЪР ФЕДОТОВ
![Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]](../../../img/litclub3.gif)