Франк О`Хара

поезия

Литературен клуб | нобелисти | страницата на авторката

 

Щастие

 

Луиз Глюк

 

Превод от английски: Христина Керанова

 

 

Мъж и жена лежат в бяло легло.
Утро е. Мисля си,
скоро ще се събудят.
На нощното шкафче има ваза
с лилии; слънчева светлина
прелива от гърлата им.
Виждам как той се обръща към нея
като да промълви името й
но тихо, дълбоко в устата й -
на перваза на прозореца,
веднъж, дваж,
птиче се обажда.
И тя се пробужда; дъхът му
изпълва тялото й.
Отварям очи; ти ме гледаш.
Почти над стаята
слънцето плавно се носи.
Виж лицето си, казваш,
и държиш твоето близо до мен,
като огледало.
Какво спокойствие лъха от теб. A огненото кълбо
бавно минава над нас.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 10. октомври 2020 г.

©1998-2020 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]