Франк О`Хара

поезия

Литературен клуб | нобелисти | страницата на авторката

 

Vita Nova

 

Луиз Глюк

 

Превод от английски: Христина Керанова

 

 

Та ти ме спаси, не ме ли помниш.

 

Онази пролет; младежи купуват билети за ферибота.
Смях, защото във въздуха се носи ябълков цвят.

 

Когато се събудих, осъзнах че мога да чувствам същото.

 

Спомням си подобни звуци от детството,
смях без повод, ей така, просто защото
светът е красив.

 

Лугано. Маси под ябълкови дървета.
Матроси вдигат и свалят цветни флагчета.
А на ръба на езерото, един младеж хвърля шапката си във водата;
може би възлюбената е казала да.

 

Убедителни
звуци или жестове като
път положен пред по-важни теми

 

а после неизползван, засипан.

 

Острови в далечината. Майка ми
подава поднос с малки кексчета -

 

спомен далеч от миналото, образът
детайлно ясен, мигът
жив, непокътнат, облян
в светлина, за да се събудя възторжена, гладна за живот
на моята възраст, самоуверена -

 

Около масите, кръпки млада трева, бледо зелено
съшито с тъмната стара земя.

 

Пролетта наистина ми бе върната, този път
не като любим, а като вестител на смъртта, но
си е пак пролет, и посяга нежно.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 10. октомври 2020 г.

©1998-2020 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]