Любов Голота

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | преводна художествена литература

 

 

***

 

Любов Голота

 

Превод от украински: Любов Цай

 

 

На моя внук Адам

 

 

Когато бях стара
– седях на кьошка под къщата
в бял-бял шал, увивайки коленете си в щедра пола,
изравнявайки престилката в пелената,
в която изпод пръстите ми сипаха се узрели макови зрънца...
Когато бях стара –
знаех на глед всичките,
които живееха на земята, помнех имената им,
на чиито гърди лежеше земята...
Когато бях стара –
ходих по същите пътеки,
вглеждах се в стъпчиците на децата си,
и утъпканият друм с коловози от чумацките маджари
и с вдлъбнатините копитата на воловете и всяка вечер се издигаше
в небето
във виелица на звездите,
които помнят името ми...
Когато бях стара
– реката на живота ми смеси заедно водите,
в които се измиваха родени и мъртви,
а на дъното му блестяха със сребро червеноперки
и черупки от червени яйца
от Рахмански Великден*.
Когато бях стара,
намислих си да живея
толкоз години, колкото ще ми стигнат
и никога
да няма начин
да остарея,
освен ако не е пролетно слънце,
освен ако не е августовска вихрушка или есенен дим и непременно
коледната виелица ще ме отнесе още млада,
както е завещано на душата ми.

 

 

 

 

 

 

 

 

---

 

 

* Рахиански Великден – Преполовение,
т. н. суха сряда, празнува се на 25 ден след Великден.
В този ден черупките от великденските боядисани яйца пускаха в реката. - Бел. прев.

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 15. октомври 2024 г.
© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]