Да бяхме с него се видели
в крайпътна, стара механа,
ний двама да сме го полели
със много халби, не с една.

Ала в пехотен равен строй,
изправени лице в лице,
аз стрелях в него, в мене - той;
убих го с тези две ръце.

Човека аз така затрих,
защото бе за мене враг.
Врага отсреща аз убих -
какъв по-чист мотив! Все пак,

с войната той се май захванал
неволно, не нарочно -
без дом, без пукнат грош останал -
набързо - като мене точно.

Нелепо нещо е войната!
Затриваш ти другар дори,
комуто дал си би храната,
или помогнал би с пари.

„Had he and I but met
By some old ancient inn,
We should have sat us down to wet
Right many a nipperkin!“

„But ranged as infantry,
And staring face to face,
I shot at him as he at me,
And killed him in his place.“

„I shot him dead because -
Because he was my foe,
Just so: my foe of course he was;
That's clear enough; although“

„He thought he'd list, perhaps,
Off-hand like - just as I -
Was out of work - had sold his traps -
No other reason why.“

„Yes; quaint and curious war is!
You shoot a fellow down
You'd treat if met where any bar is,
Or help to half-a-crown.“