Как се притваря синьото ти цвете,
жена, широкият потир
на твоята неясна тайна, проста и безкрайна,
потира ти с присъщите му небеса;
как се закръгля със самото слънце
и се обагря с розовото на земята,
с луната и зората,
красивата ти външна форма
и твойто опако, това освободено тяло,
пред погледа на бързащото тяло,
очарователна измама, утринна жена,
ти, запечатана прекрасна урна!