Там дето майките
препускат душите си

там дето небесният вой
струи по земята
и търси тела
на птици, животни, хора -

там избуява щастие, потайно и диво,
като птича песен, скрила се във вятъра
оттатък ръба на слуха

нечута зла радост
като камък, строшен от звезди,
убеден, че вече нищо не ще му се случи
в люлката-гроб.

върни се | съдържание | продължи