Романтичният аспект
на преместването се обяснява само
(ако трябва да има някакво обяснение),
че откриваш отново старите си играчки,
забравени на дъното на шкаф.
Но ако вече е късно и си пораснал,
става и с това като с всичко,
карат те да си сериозен и отговорен,
и тогава вече не е никак забавно.
Под минимума сме и няма
място за книгите, нямаме
ни закачалки, ни одеала и много ни е студено.
Единственото, което го прави все пак поносимо,
е когато си представям, че това е
Лондон и Камдън Таун, и че стаята ми
е една стая с петна от влага
по стените, на Грейт Колидж Стрийт.
Аз мога да бъда Верлен или пък Рембо,
според настроението ми за деня,
обикновено Рембо, защото не съм толкова стара,
та възрастта ми да остане далече от неговата.
Но това, в края на краищата, е друга игра,
нещо, което ни демонстрира още веднъж
липсата на смисъл в това, че животът
претърпява крушение като ставаме възрастни.

върни се | съдържание | продължи