Да потънеш в нощта. Както понякога, навеждайки глава, потъваш в мисли - ето така да потънеш с цялото си същество в нощта. Наоколо спят хора. Малка комедия, невинна самоизмама, че те спят в къщи, на здрави кревати, под яки покриви, изпънати или свити върху дюшеци, под чаршафи, под одеяла; а всъщност всички те се оказаха заедно, както бяха някога заедно и по-късно в пустинна местност, в лагер под открито небе, необозримо множество хора, цяла армия, цял народ - над тях студено небе, под тях студена земя, те спят там, където по-рано стояха, легнали по очи, притиснали чела върху ръцете си, дишащи спокойно. А ти бодърстваш, ти един от стражите ли си, който търси другия, размахвайки горяща главня, взета от купчина съчки наблизо? Защо бодърстваш? Но нали е казано, че някой трябва да бъде на стража. Някой трябва да бодърства.