Ето пак съм тук, седя на любимия ти диван
И всичко е толкова нелепо, докато се преструваш, че никога
Огънят не е бушувал в нас
О, да, свещите ти разказват историите си, а пепелниците ме държат буден
Съзирам следите на младостта си между пепелта и розите в твоя ден
Правиш всичко толкова хубаво, поднасяйки ми вино и тишина за разбиване
Всъщност нищо няма значение освен тези стихове
Които до един са грешка

Добрите ми обноски са погребани, твоето безгрижие забулва всичко
Като галерия от благоухания, нарисувани с тайнствено страхопочитание
Все още съм благословен с чувство, ако искаш можеш да го помиришеш във въздуха
То наранява хиляди пъти повече от гордостта в светлината на свещите ти
Така че нека си останем нереални, ще докараме нещата до някакъв смисъл
Всъщност нищо няма значение освен тези стихове
В които си толкова силна

И така, казваш, че има нов мъж в живота ти, с удоволствие бих го срещнал някой ден
Не се съмнявам, че ще му кажеш всички тайни, дребните неща, които си споделяхме
Не се съмнявам, че е много хубав, все по-смел, все по-мъртъв в чинията ти
Виж, бягам от вечерята, таваните още шепнат името ми
Ти никога не съблече нито душата си, нито лицето си за мен
Всъщност нищо няма значение освен тези стихове
Стихове на упованието

Усещам как се владееш, изглеждайки толкова истинска, толкова дълбока,
Толкова нежна
Търсех спасение, но разбрах, че никога няма да го открия в прегръдките ти
Кожата ти е така уморена, отвратена от лъстиви погледи
Получи всичко, което искаше, нищо не ми остави, освен тази опетнена пола
Която очаква от мен да се раздам, докато държиш чувствата ми извън играта
Всъщност нищо няма значение освен тези стихове
В които не се оплаквам

Ето пак сме тук, задавам си същият стар въпрос
Не си виновна за моите провали, направих всичко за да си тръгна най-сетне
Стаите ти изглеждат пусти, тайните ти гости си заминаха, но само в тях
Всичко е запазено, никога не съм прахосвал безценния въздух
Докато купуваш надгробен камък за мъжа си, хей, аз може би се нуждая повече от него
Всъщност нищо няма значение освен тези стихове
В които ти се огъваш

И като цигарен дим се връщаш, като сажди чакам да залепнеш за мен
Не се сещам за нещо по-възвишено, идващо по сигурен различен път
Идващо от знание, което не би те накарало нито за миг да съжаляваш
Завършена си, както никой друг, както аз самият никога не бих бил
Виж, диванът хлътва все повече, това е чашата, в която се опита да ме нарисуваш
Всъщност нищо няма значение освен тези стихове
В които няма да съм победител

върни се | съдържание | продължи