Няма спасение, няма различия, няма контрасти
Няма красота и извисяващо се над нея страдание
Няма стрели за уморените от чакане на любовта
Няма отмъщения в салоните за любов
Вратите на изкуплението са затворени за другите
Виждам ги да вървят по следите ни
Нищо не е истинско в тези покрайнини
Нищо
Нищо не остава

Няма здрав разум близък с опрощението
Няма свято място да преодолее отчуждението ти
Няма утеха за туптящи сърца няма решение
Където атомите на красотата ти се срещат
Консумация смъркана от хубавички носове
Всеки грешник лице в лице с нокътя
Нищо не е истинско в тези покрайнини
Нищо
Нищо не остава

Камъните на съзиданието са наранени от злото
Няма игли за вуду куклата
Нямa надежда в царствата на алабастъра
Няма душа в усмихващата се сребърна празнота
С ацетон можеш да изхраниш дъщерята на владиката
И да стъпваш тежко по алейте й в търсене на чувствителността
Нищо не е истинско в тези покрайнини
Нищо
Нищо не остава

Няма кой да нашепва смели думи
Безсмислени са потайните житиета
Ръководени от странни пътуващи проповедници
Същите които се справят със старите духове като ги разсичат наполовина
Няма картини за продаване, и ти бедни уличен артисте
Вече мислиш как да отминеш надалече като дъжд
Нищо не е истинско в тези покрайнини
Нищо
Нищо не остава

Няма стари снимки които да те навестяват
Няма анестетични любовница на прага ти
Няма сламка която да изпие сърцето ти за секунда
Няма време което да изтърка мръсният й под
И нищо не е така близо до мен колкото опасността
Нищо не ме държи така здраво както смъртта
Нищо не е истинско в тези покрайнини
Нищо
Нищо не остава

върни се | съдържание | продължи