Под жестокия източник на светлината
(не ставай пепел!)
над коварството на студената бездна
(не ставай камък!)
нас ни носят изкусни крила:

през деня –
черните ръце на работата
през нощта –
белите ръце на любовта

и през деня и през нощта
дано не се стопи
свързващият восък
на словото!

върни се | продължи