Ние сякаш спим, и сякаш насън,
Носим на Фридрих тъмното пиво.

И Фридрих тържествено и нетърпеливо
Пие, все едно е вино, тъмното пиво.

Пази неловко, хмелно мълчание,
Гледа Елза Скифлд, развълнувано.

Ние, все едно се съвещаваме –
и оставяме влюбените сами.

И чакаме, чакаме, чакаме до сутринта,
Когато тя излиза – да тръгваме, хайде, време е.

А Фридрих спи и диша /с/ покойно, тихо,
Сякаш прегръща Елза Скифлд.

1987-1989

^* Преводът на стихотворението е направен по
публикация в „Новая камера хранения“
https://newkamera.de/lshwab_01.html

върни се | съдържание | продължи