Всяка вечер жените плуваха в езерото.

Мъжете се застояваха в беседката.

Никога нямаше звезди.

Миришеше на коприва.

Миришеше на желязо и на коприва.

Телеграфните стълбове обкръжаваха пристройките.

Близо до каменните насипи.

Кръглите камъчета светеха в тъмното, движеха се.

Стъпките привиждаха се като гласове.

1990

^* Преводът на стихотворението е направен по
публикация в „Новая камера хранения“
https://newkamera.de/lshwab_01.html

върни се | съдържание | продължи