Зад къщите, зад Христовия венец любим,
Белееше се макета на Европа, от сив каучук,
Като паметник на разделението на Полша.

Звучеше музика изпод земята,
По случай раздялата, приятели.
И тополите напомняха за градинарите,
И ябълките напомняха за продавачите.

В тревата се множаха хермелините,
и върху глинените тераси блестяха златните монети.
И сякаш пред смъртта стоеше живата ограда,
Като по време на война.

Ние самите едвам дишахме,
Ядяхме сливите като картофи,
Пряката реч преминаваше в псалмопение,
И горният слой на пръстта оставаше прозрачен, ей Богу.

Върху мускулите ни блестеше роса,
Земята беше Месопотамия,
Ние бяхме един човек - очевидно, прославен военен летец -
без възраст, без предчувствия.

върни се | съдържание | продължи