Чувствам немощ в безнадеждността,
която ме подбужда да страдам в което обичам.

Не мога да се търся сред лъжата,
ни съм дилема сред съмняваща се свобода.

Съществуването ми се оживява в любовта,
както вярата се вплита сред надеждата.

И, ако се усъмня дали обичам, ставам пуст,
или в зажадняла истина на пресъхнала вода.

Но какво мога да направя, ако съм извор,
който се дави в жажда и напира, ако не расте.