Девет вечерта през този жарък
ден на Юли. Вторник, шести.
Въздухът е душен и бурята
оловно посивява блясъка на хоризонта.

Вече не ранява варта ретините
и керемидите остават без отдих
в изтощената клада на залеза.

Припрените лястовици търсят
клонак на акация или ела,
да украсят в зелено крилати сънища.

Аз бързам да ловувам звезди
и изброждам завета на сенките
с ръце, предразположени за ласка
и с отворена към сияен светлик душа.

Тъй като е прекалено голяма, оставям Сириус
да проблясва синьо-бяла. Алдебаран
ме заслепява с оранжевия си блясък...

И тичам и скачам, и плувам из моя всемир
като светлина в свечерената сянка...

Докосвам звезда-любов, украсяваща човката
на заспалия гълъб сред цитрусови цветчета.
Подхлъзвам се, падам връз него и той излита.

Утро, ще се прицели великолепно слънце
в черния хоризонт на моя дух...