На Енрике Касамайор

Вече трябва да сте го научили; само мъртвите са самотни,
с взаимната си кост,
с невъзможността си за общуване
и приемната си тишина,
но мнозинството на хората, които съм виждал,
бяха като реките, които нарастват прииждайки:
замърсени,
землени,
абсолютни:
живеещи
с онова бавно повличане,
с онази водна прегръдка, която няма
унищожаване, нито никога, нито стени,
с онази последователна прегръдка,
която повлича русла, погребения и декорации,
углъбявайки и привличайки всичко,
както целувката привлича кръвта
и я кара да тече най-лека,
защото допир отвътре е вече целуване,
с онази тъмна целувка,
с онова универсално предчувствиеи свръзка,
вече го знаете,
наистина ли?,
вече сте го научили – с което вътрешното не се нуждае от досег,
за да започне да пламти огънят,
за да дойде радостта,
в която всичко, което съществува, постига увереността си,
отнасяйки те в обятията си,
отнасяйки те в обятията си все по-навътре, път към дъното на самия тебе,
както кръвта ни идва едновременно в цялото тяло
и радостта ни целува едновременно в целия свят.

върни се | съдържание | продължи