В предговора си към стихосбирката на АНТОНИО ФЕРНАНДЕС-МОЛИНА Флейтата от кост (1980) Габино-Алехандро Кариедо пише: „Винаги сме вярвали, че има поети, които се раждат и поети, които се правят, както винаги сме вярвали също, че всеки поет, който се ражда, може да се осъществи или да не се осъществи. Но това, което не можем да си представим, е, че поетът, който само се прави, по свое намерение, ще стане някога един автентичен поет. Изпълнени с примери са, за нещастие, антологиите, списанията и читалните според както е прието. Поети, които се осъществяват, които не могат поне да се осъществят, колкото и голяма да е подкрепата и опората на тяхната култура и мястото им в обществото. Други идват после тихо и са тези, които остават, тези, които някой ден са преоткривани, почти винаги с известно забавяне, защото не са могли или не са съумяли, или не са пожелали да играят фалшивото изкуство на славославянето или съучастието, а са се ограничили, трескаво, спокойно също, до нещо толкова просто като това да творят: да творят за времето, за неизбежното продължение на човешката култура, тази, от която човекът се нуждае за своето надживяване и оправдание. Това е щастливият случай на А. Ф. - М., автентична парадигма на поет.“ <фи>         Антонио Фернандес-Молина (1927, Алкасар де Сан Хуан, Сиудад Реал) е автор на над петдесет стихосбирки, публикувал е проза, есеистика, литературна и художествена критика, основател на списания и поетични поредици като Доня Ендрина в средата на изминалия век, главен редактор на списание Деспачо Литерарио на арагонския авангардист Мигел Лабордета, секретар на списание Папелес де Сон Армаданс на Хосе Камило Села. От дълги години живее в Сарагоса, където е главен редактор на списание Алмуния. Илюстрира сам много от книгите си и прави изложби с живопис и графика, като се шегува, че се препитава повече с рисуване, отколкото с писане.