Тези думи без име,
които всеки ден се мъча да събудя,
са паметта за един миг,
изгубващ се в мъглата.
Като гадател търся водата,
която да им даде живот,
и намирам само мрак,
вихрушка от гласове,
вълнуващи се в съня
в очакването някой
да им разкрие съдбата.
Чувам стара симфония,
ромон, никнещ от поточе
сред пустинята.
Дъхът на ангелите
рисува следите на устните им
и няколко невъзможни стиха.

върни се | съдържание | продължи