Напразно
хвърлих стиховете си в морето
като мрежа от стрели и жасмини
или поисках да ги умаля до семе,
за да удължа полета
на уплашени птици,
клюмащи по линията на зората.
Никой не се отзова
при раздаването на дарбите,
но до днес не знаех
колко щастлива съм била,
обитателка на свят само мой.

върни се | съдържание | продължи