Новият дом
пази тръпки от носталгия
и петна от сянка, и пукнатини от тишина,
откъдето се процежда снопче прах
от други, почти крепостни зъбчати стени,
останки от места набързо обитавани,
които се измъчваха подобно сънища,
болни от време. Следи по сгради
с мирис на отсъствие, помещения,
несъответни по възраст
и по големина, в които раснах мрачна,
скърбяща за лъчезарни прозорци,
проходи от музика, от светло детство,
от всекидневно зазоряване сред котви
бляскави.
В новия дом
стъпките ми се запъват да прекрачат
сред накланящите се стени от книги
и картини, носещи предишни обитавания
и влага в моята стая.
Завесите изличават,
безучастни от спомени,
погледа. И лампи от нощни стихове
люшкат като добродетелни вдовици
изчервяването си. Започва да живее къщата
и всичко си остава същото,
и е като да се движех из столетен
дворец.

върни се | съдържание | продължи