Има дни,
в които очите прощават на лунните нощи
и опиянени ослепяват от жасмини и слънца.
Дни, в които розата смирява тръна,
морето се покрива с подранила ведрина
и сърцето открива мига за полет.
Невинни дни на въздишки и извори,
от тъй пречисто наслаждение ранени, тъй без болка,
че би желал да изгориш ведно със своя стих.

върни се | съдържание | продължи