Пабло Неруда

поезия, драматургия

Литературен клуб | страницата на автора | нобелисти | публикуване

 

 

БЛЯСЪК И СМЪРТ
НА ЧИЛИЙСКИЯ БАНДИТ
ХОАКИН МУРИЕТА,
ПОДЛО УБИТ
В КАЛИФОРНИЯ
НА 23 ЮЛИ 1853

 

 

Пабло Неруда

 

 

Превод от испански: Стефан Танев

 

 

УВОДНИ ДУМИ

 

 

        Призракът на Хоакин Муриета още броди по Калифорния.

 

        В лунните нощи го виждат, яхнал своя гневен кон, да прекосява голите степи на Сонора или да се губи в пущинаците на мексиканската Сиера Мадре.

 

        И все пак следите на призрака водят към Чили и това много добре го знаят чилийците, чилийците от полето и селата, чилийците от мините, планините, степите и колибите, чилийците край морето, край Залива на страданията.

 

        Когато напусна Валпараѝсо, за да завладее златото и да търси смъртта, той не знаеше, че националността му ще бъде оспорвана и личността му ще бъде разкъсвана. Не знаеше, че споменът за него ще бъде обезглавяван, както беше обезглавен и той самият, от същите онези, които подло го убиха.

 

        Хоакѝн Муриѐта е чилиец.

 

        Аз зная доказателствата. Но тези страници не се стремят да доказват факти и сенки. Съвсем не. Защото между сенките и фактите препуска моят невидим герой. Заобикаля го буря от огън и кръв, от алчност, жестокост и бунт.

 

        Толкова много е дал Хоакѝн Муриѐта, че дори и днес някои се стремят да го заличат от картата на живота. Една нова теория се прибавя към другите. Не е имало един Муриета, а няколко; не бил един Хоакин, а седем. Седем главатаря, седем банди.

 

        Това е нов опит да се разкъса бунтовникът. Аз не го приемам. Защото, който се е приближил към истината и към легендата за нашия бандит, той е почувствувал неговия магнетичен поглед.

 

        Неговата отрязана глава потърси тази кантата и аз я написах не само като една въстаническа оратория, но и като свидетелство за раждане.

 

        Документите за самоличност са се загубили при земетресенията във Валпараѝсо и в борбите за злато. Затова той трябваше да се роди отново, по свой начин, сянка или пламък, герой на една жестока епоха, отмъстител без надежда.

 

        Ако съм се оставил да ме отнесе вихърът, който го е съпровождал, ако моите думи изглеждат прекалени, аз ще бъда доволен.

 

        Защото, когато започвах тази песен, искаше ми се може би само да надникна в подвизите на бунтовника. Но той ме остави да участвувам в неговия живот. Затова тук аз свидетелствувам за блясъка на този живот и за величието на тази смърт.

 

        Пабло Неруда

 

 

 

       

              След едномесечен престой видях Сан Франциско в друга светлина и той ми се стори още по-особен. Обиколих китайския квартал, мексиканския, Чилесито (така наричат квартала, в който живеят жените от Валпараѝсо). Гледката беше странна, изключителна. Това беше някакво струпване на различни градове, вавилонско стълпотворение на всички народи. По улиците се чуваха всички говорими езици, от Китай до Санкт-Петербург, от Норвегия до Сандвичевите острови. Имаше шивачи за всякакви вкусове и се виждаха дрехи от всички националности. Китаецът с панталоните от тъмночерно сукно, синята блуза и плитките си до колената, мексиканецът със своето сарапе1 или фрасада2, чилиецът с пончото си, парижанинът с блузата си, ирландецът със скъсания си фрак и шапката от изтъркан плюш, високомерният янки с ризата от цветна фанелена материя, твърдите си ботуши и панталоните, пристегнати с колан на кръста.

       

              Кривнах встрани по едни песъчливи хълмове, които се издигат над красивия морски залив, преминах през някакви шубраци и ненадейно се озовах сред стотици надгробни камъни, повалени безредно и повечето от тях закрити от прогнили дъски. Това място, както и различните надгробни надписи представляват ужасяващ урок за всеки, който дойде да ги види. Гробарят беше изписал тук историята на Калифорния. Убийства, корабокрушения, смърт от глад или от мъка, клетви за отмъщение, написани от някого над простреляното тяло на своя брат, за това предимно говореха тези надписи. Повечето от мъртвите бяха младежи между двадесет и тридесет години.

       

              Може би Рафаел Мартинес е първият чилиец, принесен в жертва на тази страна, която се оказа толкова безмилостна към нас. Той се удави в залива. Други пък умряха от холера и чума, трети, пронизани с куршум от пушките на хрътките3, някои загинаха от вероломна кама, а някои, с кама в ръката, защищавайки парите и живота си.

       

              Из книгата
      „Пътешествията на Бенхамин Викуня Макена“.
      Железопътна печатница 1856.

 

 

 

 

        Тази творба е трагическа, но на места е написана и шеговито. Замислена е като мелодрама, опера и пантомима.

 

        Съобщавам всичко това на режисьора, за да го подтикна да измисля неочаквани ситуации, предмети, дрехи и декори.

 

        Звездите, които се появяват в една от сцените, трябва да разцъфтят над зрителите, огромни като колела. Рейнджърите (предвестници на Ку-клукс-клан) могат да пристигнат, яхнали дървени пръчки вместо коне, а посетителите на кабарето могат да носят невъзможно големи мустаци. Зайчето може да бъде заместено с гълъби. Добре би било, ако в допълнение на режисьора се намеси и един филмов деец. По време на пътуването с кораба на сцената постоянно трябва да присъствува голям старинен платноход.

 

        Идеята за погребалното шествие, което трябва да излъчва силен патетизъм, но един парцалив патетизъм, граничещ с гротеската, съм я взел от незабравимия спомен за една пиеса Н о4, която видях веднъж в Йокохама, в един квартален театър, където бях влязъл като обикновен моряк и през цялото време седях на земята. Порази ме едно погребално шествие в пиесата и постоянно съм си мислил, че трябва да пресъздам някъде това дълбоко вълнение.

 

        Не се лаская от мисълта, че съм голям театрален автор и както може да се види, сам посочвам границите на тази творба. Освен това така и никога не разбрах за какво ставаше дума в японската пиеса. Бих искал същото да преживеят и зрителите на тази трагедия.

 

 

 

 

 

БЛАГОДАРНОСТИ И ПОЯСНЕНИЯ

 

 

        Дълбоко благодаря на всички лица и институти, които с готовност ме подпомогнаха да изследвам пътя на Хоакин Муриета, предоставяйки ми книги или запознавайки ме с местата.

 

        Особено благодаря на:

 

        The Library of Congress, Вашингтон, САЩ,
        Сеньора Пеги де Агилера, също от Вашингтон,
        Давид Валхало, от Холивуд, Калифорния,
        Фернандо Алегриа, от Беркли, Калифорния,
        Alta California Bookstore, Беркли, Калифорния,
        Хосе Папич, от Антофагаста, Чили,
        Лаутаро Гера, от Сантяго, Чили,
        Армандо Урибе, чилийски поет и есеист,
        Хорхе Сануеса, от Чилийския университет,
        и специално на режисьора Педро Ортоус, чиито съвети бяха изключително ценни за представянето на тази кантата от Театралния институт при Чилийския университет,
        и на композитора Серхио Ортега, автор на музиката.

 

 

 

 

 

        Кратката реч на Росендо Хуарес е автентична и е взета от „The Last of the California Rangers“ by Jill L. Cossley-Batt (Funk&Wgnalls Company, New York and London, 1928).

       

              Л И Ц А

       

       

              ХУАН ТРИТЕ ПРЪСТА
              АДАЛБЕРТО РЕЙЕС (КАНЦЕЛАРИСТА)
              ТРИ ПЕВИЦИ
              КАВАЛЕРЪТ МОШЕНИК
              ПАНАИРДЖИЯТА (същият Кавалер Мошеник)
              ПРОДАВАЧЪТ НА ПТИЦИ
              СКИТАЩИЯТ МУЗИКАНТ
              ИНДИАНЕЦЪТ РОСЕНДО ХУАРЕС
              МЪЖЕТЕ С КАЧУЛКИ и
              ПРИДРУЖИТЕЛИТЕ
              МЪЖКА ГРУПА от селяни, миньори, рибари и
              ЖЕНСКА ГРУПА, където по всяка вероятност се намират
                      съпругите и близките на мъжете. И двете групи
                      носят известна национална характеристика и ту едната, ту другата
                      участвува в сцените, наречени ХОР.
              ГЛАСЪТ НА ПОЕТА
              ГЛАСЪТ НА ХОАКИН МУРИЕТА
              ГЛАСЪТ НА ТЕРЕСА МУРИЕТА
              ХОР НА ВЕСТНИКАРЧЕТАТА
              ХОР НА ИЗКУСИТЕЛИТЕ

       

       

       

       

              ДЕЙСТВИЕТО СЕ РАЗВИВА В ШЕСТ КАРТИНИ:

       

              1. Заминаването

       

              2. Пътуването и сватбата

       

              3. Кръчмата „Тъмната дупка“

       

              4. Хрътките и смъртта на Тереса

       

              5. Блясъкът на Хоакин

       

              6. Смъртта на Муриета

 

 

 

     

    ПРОЛОГ

     

     

            Всички светлини в театъра угасват.

     

            ГЛАСЪТ НА ПОЕТА

     

    Това е история за един мъж страховит,
    за него ще ви говоря, паметта му е факел в боя.
    Време е да разровим гроба на този светъл бандит,
    да прогоним от него забравата и покоя.
    Може би този войник не намери своя път.
                                                                              Съжалявам,
    че не съм поговорил с него пред бутилка вино.
    Може би сред бурята този бурен мъж тогава
    щеше да дочака в историята неговия полк да мине.
    Но пролятата кръв сложи мълнии в дланта му
                                                                                            корава
    и днес не можем да променим съдбата от преди
                                                                                    сто години.
    Затова ще започнем без него, без вино, историята
                                                                         свята и проклета
    на моя съотечественик, на честния бандит дон
                                                                         Хоакѝн Муриета

     

     

     

     

    ПЪРВА КАРТИНА

     

    ПРИСТАНИЩЕТО ВЪВ
    ВАЛПАРАИСО. ЗАМИНАВАНЕТО

     

     

              Всички светлини на сцената се запалват. Музика.
      Хорът на всички лица се появяват като на цирков парад.

     

     

            ХОР

     

    Това е дълга история, тя завършва по-късно, а
                                                   започва оттук нататък,
    в тая тясна земя, подарена от полюса и рушена от
                                                            морето и вятъра.
    Между круши и покриви блестяха в дъжда
                                                   чилийските гроздове,
    а сред лаври, ясмини, бухлати дървета, роса и
                                                                               босилек
    луната на Чили нарасна, сякаш мракът напълни
                                                 със вино сребърна чаша.
    Планетата наша утроба разтвори за мургав
                                                                               потомък
    и в тихата нощ появи се светкавица с име
                                                                                         Муриета.
    Но кой ще се сети, че малката люлка светкавица
                                                                               крие?
    Знамение няма. Все същата свети луната в небето,
    а долу детето със цвят на маслина кротува, плача
                                                                       не познава.
    Тогава? Родината кръсти го в дивите пампи, по
                                                                   стръмните урви,
    със огън и бури изсече му тяло по-здраво от рало,
                                                                               сурово,
    за битки готово. Превърна ръцете му в яка
                                             стомана. Гласът му във зов и закана.
    А лудата треска за злато обхвана земята на Чили.
    Селяци, миньори, пияни от черна магия, забравили
                                                                         даже кои са,
    напускат Кокимбо, Кильота и в дърги редици
                                       потеглят към корабите на Валпараѝсо.

     

     

     

              Целият Хор поздравява публиката - мъжете поставят ръка на сърцето си, а жените размахват китки цветя.
      След това от входа на салона между публиката се втурват вестникарчетата и тичат в различни посоки.

     

     

     

            ХОРА НА ВЕСТНИКАРЧЕТАТА

     

    - „Ferrocarril“! Извънредно издание!
    - „Mercurio“! Извънредно издание!
    - Злато в Калифорния!
    - Велико събитие!
    - Нечувано откритие!
    - Злато в Калифорния!
    - „Ferrocarril“!
    - Планини от злато!
    - Реки от злато!
    - Пясъци от злато!
    - Велико откритие!
    - Злато в Калифорния!

     

     

              В горната част на сцената преминава шествие на изкусителите - маски на тексасци, хора с качулки и т. н.
      Мощен глас с чуждестранно произношение, усилен от говорителите, идва иззад сцената.

     

     

            ГЛАС НА ИЗКУСИТЕЛИТЕ

     

    Gold!5 Gold! Елате при златото, скъпи чилийци!
                                                                         Gold! Gold!
    Край на мизерията! Всички в Сан Франциско. Там
                                                                         е животът!
    На кораба! Напред в морето! Боси и голи! Gold!
                                                                         Gold! Gold!

     

    Гладни и жадни! Елате при мен, аз съм златото!
                                                                 Елате в Калифорния!
    Който има злато, живее богато! Добре си, когато
                                                                    си тъпкан със злато!

     

     

            ХОР

     

    Поскъпна месото!
    Свърши се млякото!
    Искаме ядене!
    Искаме дрехи!

     

     

            ГЛАС НА ИЗКУСИТЕЛИТЕ

     

    Елате при мен, аз съм златото! Има за всички!
    Тук говори The Voice of California!6 Тук е златото!

     

            ХОР

     

                    (захвърля шапки, дрехи, кошници на земята)

     

    Всички за злато!
    Всички за злато!
    Край на глада!

     

                    Жените от Хора захвърлят цветята на земята и ги стъпкват.

     

    За злато! За злато!

     

                    Вестникарчетата също захвърлят вестниците на земята и викат с останалите.

     

    За злато! За Калифорния! За злато! За злато!

     

                    В горната част на сцената, от едната страна към другата, бавно се движат закачени гривни, часовници, огромни пръстени и други скъпоценности, мамещи с ослепителния блясък на златото. Хората подлудяват.

     

    Долу теглото познато!
    Тръгваме ние за злато!
    Който има злато, живее богато!
    Долу теглото познато!
    Тръгваме ние за злато!
    Добре си, когато си тъпкан със злато!

       

                      По време на тази сцена Хорът изгражда старинен двумачтов кораб - бриг, и издига платната. Сега той запява Моряшката песен и същевременно тегли въжетата, с които е привързан платноходът, за да го придвижи до авансцената. Постепенно песента замира и се превръща в тихо тананикане. Хорът се качва на кораба.

     

            МОРЯШКА ПЕСЕН

     

    Сбогом, сбогом, сбогом
    за щастие тръгваме ние.
    Сбогом, сбогом, сбогом,
    прокуди ни зла немотия.
    Сбогом, сбогом, сбогом,
    в платната ни вятърът вие.
    Сбогом, сбогом, сбогом,
    напускаме таз орисия.
    Сбогом, сбогом, сбогом,
    за щастие тръгваме ние.
    Сбогом, сбогом, сбогом,
    сбогом, сбогом, сбогом!

     

                      При последните звуци на Хора започва диалогът между Канцелариста и Трите пръста, които по време на предишната суматоха са разположили една маса, стол и различни книжа.

     

            ДИАЛОГ МЕЖДУ ТРИТЕ ПРЪСТА
    И КАНЦЕЛАРИСТА РЕЙЕС

     

            КАНЦЕЛАРИСТА

     

    Ей! ЕЙ! Тук не се влиза!

     

            ТРИТЕ ПРЪСТА

     

    Тогава излизам!

     

            КАНЦЕЛАРИСТА

     

    Не, сеньоре, оттук не се излиза!

     

            ТРИТЕ ПРЪСТА

     

    Казахте, че тук не се влиза?

     

            КАНЦЕЛАРИСТА

     

    Точно така.

     

            ТРИТЕ ПРЪСТА

     

    Нито се излиза?

     

            КАНЦЕЛАРИСТА

     

    Точно така.

     

            ТРИТЕ ПРЪСТА

     

    Тогава какво да правя?

     

            КАНЦЕЛАРИСТА

     

    Най-добре нито излизайте, нито влизайте.

     

            ТРИТЕ ПРЪСТА

     

    Как ще стане това?

     

            КАНЦЕЛАРИСТА

     

    Сега ще видим в наредбите. Откъде сте? Къде
    отивате? Как се казвате? Какво желаете?

     

            ТРИТЕ ПРЪСТА

     

    Най-после две разбрани думи... Наричат ме Хуан
    Трите пръста. Заминавам за Калифорния. С дон
    Хоакин Муриета.

     

            КАНЦЕЛАРИСТА

     

    Носите ли всичко?

     

            ТРИТЕ ПРЪСТА

     

    Разбира се. Ето лопата, кирка. Какво друго? А...
    и панталоните.

     

            КАНЦЕЛАРИСТА

     

    Удостоверение за наследство?

     

            ТРИТЕ ПРЪСТА

     

    Какво е това?

     

            КАНЦЕЛАРИСТА

     

    Брачно свидетелство или разрешение за съжителство?

     

            ТРИТЕ ПРЪСТА

     

    Ами...

     

            КАНЦЕЛАРИСТА

     

    Справка за доходите?

     

            ТРИТЕ ПРЪСТА

     

    Това пък какво е?

     

            КАНЦЕЛАРИСТА

     

    Една розова хартийка.

     

            ТРИТЕ ПРЪСТА

     

                    (пребърква джобовете си и показва една розова хартийка)

     

    Това?

     

            КАНЦЕЛАРИСТА

     

    Не. Това е квитанция от заложната къща.

     

            ТРИТЕ ПРЪСТА

     

    Ще послужи ли?

     

            КАНЦЕЛАРИСТА

     

    Я да видим какво сте заложили? Цигулка! Ама че история!
    Не може да послужи! Данъчно удостоверение? Документ за ваксиниране?
    Имате ли каруца!

     

            ТРИТЕ ПРЪСТА

     

    Не, оставих коня си в Киликура.

     

            КАНЦЕЛАРИСТА

     

    Куче?

     

            ТРИТЕ ПРЪСТА

     

    Имах, но...

     

            КАНЦЕЛАРИСТА

     

    Котка?

     

            ТРИТЕ ПРЪСТА

     

    Нямам.

     

            КАНЦЕЛАРИСТА

     

    С една дума, нищо нямате. Оставете квитанцията от заложната къща и елате догодина.
    Клиенти без документи са големи менти.

     

            ТРИТЕ ПРЪСТА

     

    Да донеса ли удостоверение и за ментите?

     

            КАНЦЕЛАРИСТА

     

    Я не се правете на първи глупак. Къде щяхте да ходите?

     

            ТРИТЕ ПРЪСТА

     

    С Муриета за злато. Потегляме с кораба.

     

            КАНЦЕЛАРИСТА

     

    Човече, защо не ми казахте по-рано? Само си губим времето!

     

            ТРИТЕ ПРЪСТА

     

    Не ми дойде наум. Да тръгнем заедно, ако искате.

     

            КАНЦЕЛАРИСТА

     

    Хайде! Веднага! До гуша ми дойде от тези книжа! Удряй печатите всеки божи ден... И като на кучетата ни подхвърлят колкото да не умрем от глад. Къде казвате, че има злато? Къде?

     

            ТРИТЕ ПРЪСТА

     

    В Калифорния. Натам отиват всички.

     

            КАНЦЕЛАРИСТА

     

    Готово! Тръгваме! Помогнете ми само да опаковаме и тръгваме.

     

            ТРИТЕ ПРЪСТА

     

    Слушайте, нека да тръгнем, без да опаковаме. Защо ни са тези хартийки? Хайде да ги скъсаме!

     

            КАНЦЕЛАРИСТА

     

    Как смеете? Това тук са документи, прошнуровани, пронумеровани...

     

            ТРИТЕ ПРЪСТА

     

    И протаковани... По дяволите хартийките? Ще се върнем тъпкани със злато.

     

            КАНЦЕЛАРИСТА

     

    Вий май ме убедихте...

     

            ТРИТЕ ПРЪСТА

     

    Я да видим как хвърчат удостоверенията!

       

                      Хвърля една хартия във въздуха. Чиновникът предпазливо прави същото. Внезапно започват да хвърлят с две ръце купища хартии, които летят по сцената. Над тях пада дъжд от книжа.

     

            КАНЦЕЛАРИСТА

     

    Пък аз си мислех да ви издам удостоверение за глупост!

     

                      Тръгват под ръка към кораба. След тях върви групичка от четири-пет закъснели, между които е и една Девойка. Всички отново запяват тихо Моряшката песен, която внезапно прекъсва, когато някой извиква Муриета.

     

            ГЛАС

     

    Муриета!

     

            ВСИЧКИ

     

    Хоакин! Хоакин Муриета!

     

                      Тишина. Всички замръзват в очакване по местата си. Само Девойката се връща в дъното на сцената и протяга ръка към един сноп светлина, който се е появил там. Същевременно върху голямото корабно платно пада зелена и бяла светлина, която напомня за чилийските планини, покрити с лозя, а по върховете - със сняг. Върху този пейзаж се появява сянката на мъж, който постепенно се приближава, докато профилът му ясно се открои. Когато Девойката, заедно със снопа светлина, спира до кораба и профилът застива на платното, се разнася музика и се намесва Хорът.

     

            ХОР

     

    Растеше на воля, нехаен и строен, и гонеше с ласо
                                                 жребците по светли поляни,
    блестяха очите, от слънце пияни, ръцете му бяха
                                     две яки стомани и шумно бърбореха
    острите шпори, когато се спущаше в златната
                                  есен, с песен и бесен, на свойта кобила.
    От стръмните урви и в страшните бури получи
                                                       юнакът юнашката сила.
    И ето пред злото не знае ръката да трае, сече и
                        отсича с решимост на ножа и сила на бича.
    Израсна младежът свободен и може да мрази и
                                                                знай да обича.
    Изправи той гордо челото, от дързост и святост
                                                                              обхванат.
    и тръгна напред през теглото, не знае, че вече
                                                                             съдбата,
    застинала в люта закана, му готви в отплата
                                                    смърт от куршумена рана.

     

            ДАЛЕЧЕН ГЛАС

     

    Хоакин! Хоакин Муриета!

     

            ДЕВОЙКАТА

     

    Идва!

     

                      Снопът светлина влиза в кораба. Светлините върху платното изчезват. Пълна тишина.

     

            ГЛАСЪТ НА ПОЕТА

     

    Тъй беше, приятелю, знай го, помни го, стиха,
                                                    който пиша, добре заучѝ,
    разказвай довека, възпявай чилиеца дързък,
                                                    изгнаника волен, човека,
    потърсил в морето пътека. И нека звучи
    в легендите славното име и нека легенди да има
    и живи огнища със старци прастари, и приказки
                                                         вечни за вехти герои,
    и нека в тях ручей ромоли, вихрушка да стене, да
                                                                          плаче гората,
    да пеят за злата, за черната участ на странника
                                                странен, напуснал на Чили земята
    и тръгнал за злато, а срещнал убийства, неправди
                                                              и сам той загинал в борбата.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Бележки:

 

1 Мексикански вълнен шал с процеп за главата (исп.) - Б. пр. [горе]
2 Вид одеяло, което мексиканците използуват за горна дреха (исп.) - Б. пр. [горе]
3 Така са били наричани разбойниците янки. - Б. пр. [горе]
4 Вид древен японски театър, характерен със синтетичните си пластично-музикални форми. В него участувуват хор, оркестър, използуват се маски, условни театрални костюми, актьорите често преминават от декламация към речитатив, пеене и изпълняват определени пластични фигури. - Б. пр. [горе]
5 Злато (англ.) - Б. пр. [горе]
6 Гласът на Калифорния (англ.) - Б. пр. [горе]

 

 

 

 

 

 

 

 

съдържание | втора картина

 

Електронна публикация на 20. май 2021 г.
Публикация в кн. „Блясък и смърт на Хоакин Муриета“, Пабло Неруда, пр. Стефан Танев, Изд. „Народна култура“, С., 1975 г.

©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]