Пабло Неруда

поезия, драматургия

Литературен клуб | страницата на автора | преводна художествена литература

 

 

БЛЯСЪК И СМЪРТ НА ХОАКИН МУРИЕТА

 

Пабло Неруда

 

Превод от испански: Стефан Танев

 

 

 

ЧЕТВЪРТА КАРТИНА

 

ХРЪТКИТЕ И СМЪРТТА НА ТЕРЕСА

 

 

     

            ГЛАСЪТ НА ПОЕТА

     

    От тъмни зори до вечери тъмни, дори да да се съмне
                                                                             не чака,
    а гони сред мрака златната жила, разкрила у него
                                                                  демонска сила,
    руши и целува Муриета скалата проклета, търчи
                                                                     и се връща,
    раздвижен от порив небесен и ярост могъща,
    а нощем заспива с пясък в очите и кървави рани
    по двете си длани, пребит от умора.
    О, няма сред всичките хора по-храбър от него
                                                                             смелчага,
    а казват - на смелите бог им помага, и ето
    търчи Муриета и рози, и дири на златото
                                                                               дири,
    не плашат го студ, нито жар, нито звяр, нито
                                                                             жажда,
    а правят го силен те дважди. Седем пъти пада,
    но седем живота извади. Не знае той болест, не
                                                                     знае и здраве,
    защото в очите на Муриета златото свети насън и
                                                                               наяве.
    Прошепва му сянката: „Спри се! Постой!“, но той
    не познава покой, единствено знае, че някъде в
                                                                               мрака
    самотна Тереса го вика и чака и златната жила
                                                                     той дири
    за своята мила, за всички бедняци от Чили,
    за щастие води борбата по чуждите друми,
    но срещна в отплата не радост, а смърт от
                                                                     куршуми.

     

            ХОР

     

    Със златото дойде и дивата злоба и хукна на воля
    куршум и неволя откарваха бедните в гроба,
    пристигнаха янки с качулки, с големи пищови,
    от кръв потъмня хоризонта и писнаха сови.

       

                      Сноп светлина откроява в средата на сцената група Мъже с качулки. Те извършват ритуал с една зловеща и същевременно гротескна тържественост.

     

            ЕДИН

     

    Кой е нашият отец?

     

            ДРУГ

     

    Златото!

     

            ЕДИН

     

    Кой е неговият син?

     

            ДРУГ

     

    Господарите на златото!

     

            ВСИЧКИ

     

    Амин!

     

            ЕДИН

     

    Обича ли бог индианците?

     

            ДРУГ

     

    Бог им отне тези земи!

     

            ЕДИН

     

    И какво направи с тези земи?

     

            ДРУГ

     

    Той ги предаде на нас!

     

            ЕДИН

     

    Нашият пророк Съливан е казал: „Нашето върховно
    предопределение ни задължава да завладяваме нови земи,
    докато станем господари на целия континент, който
    Провидението ни е предоставило за великия
    експеримент на свободата.“

       

                      Докато се произнасят тези думи, върху екран се прожектира факсимиле на целия манифест на английски език.

     

            ЕДИН

     

    Какви са мексиканците?

     

            ДРУГ

     

    Индианци и метиси!

     

            ЕДИН

     

    Какви са чилийците?

     

            ДРУГ

     

    Индианци и метиси!

     

            ЕДИН

     

    Какво повелява дългът ни?

     

            ДРУГ

     

    Да ги пратим по дяволите!

     

            ЕДИН

     

    To hell!1 To hell!

     

            ДРУГ

     

    Да ги изгорим!

     

            ДРУГ

     

    Да ги избесим!

       

                      Запалва един кръст.
                      Мъжете с качулки коленичат и застават в ритуални пози. По форма качулките им напомнят глави на чакали и хрътки.

     

            ЕДИН

     

    Бялата раса над всичко!

     

            ВСИЧКИ

     

    Ние сме Великата йерархия! Русите хрътки на
    Калифорния! Бялата раса над всичко!

       

                      Оттеглят се.

     

            ХОР

     

    Прегърнали своето злато, чилийците спят
                        изтерзани, потънали в рани, без сили,
    сънуват те Чили, сънуват, че пак са моряци,
                                                              селяци, минъори,
    а в мрачните нощни простори промъкват се
                                                              хрътки с пищови,
    на всичко готови, когато надушат, че някъде
                                                                скрито е злато.
    Чилиецът спи и сънува, но зла изненада -
                                                     изстрелян е изстрел в засада,
    куршумът в гърдите попада, чилиецът буди се
                                                                     псетата лаят,
    разбира, това му е краят.

       

                      Хорът бавно се оттегля. Отдалеко се чуват изстрели и лай на кучета. Няколко бягащи жени пресичат сцената. Една от тях носи дете на ръце. По-късно се появява група мъже. Ясно е, че и те са преследвани, но се събират, развълнувано разговарят помежду си и после издигат две малки знамена, чилийско и мексиканско. Докато става всичко това, един глас пее следващата

     

            ЖЕНСКА ПЕСЕН

     

    Нахлуват хрътките бели,
    в ръце пищови поели,
    пияни, зли, озверели,
    нахлуват глутници цели.
    Избиват те мексиканци,
    чилийци смугли, панамци.
    О, в своя поход жесток
    те стрелят подло, в засада,
    и носят смърт за награда!
    Къде е бог?
    Връхлитат с люти закани,
    за кръв и злато пияни,
    беснеят белите янки,
    деца избиват във майки.
    Проклет часа ни, когато
    сменихме Чили за злато
    и лъжовен, страшен облог.
    Проклета зла орисия,
    от скръб ми иде да вия!
    Къде е бог? Къде е бог?

       

                      Появява се глутницата на Хрътките.

     

            ХРЪТКИТЕ

     

    Какви са тези парцали тук?

     

            ЧИЛИЕЦ

     

    Това не са парцали. Аз съм чилиец. Това тук е
    моето знаме.

     

            МЕКСИКАНЕЦ

     

    А това е моето. Мексико. Аз съм мексиканец. Това е
    моето знаме.

     

            ХРЪТКИТЕ

     

    Махнете ги! Това са знамена на туземци!

     

            ЧИЛИЕЦ

     

    Кой ги е забранил?

     

            ХРЪТКИТЕ

     

    Ние! Белите! Хрътките! Чухте ли? Махнете знамената!

       

                      Опитват се да ги съборят.

     

            ЧИЛИЙЦИТЕ   (вадят извити ножове)

     

    Значи, това си търсите!

       

                      Общ бой. Куршум подпалва едно от знамената и го превръща в горящ факел. Хрътките се оттеглят.

     

            ХОР

     

    Убийците янки убиха Тереса. В небето
    угасна звездата най-ясна, но там, над сърцето,
    на смуглата гръд разцъфтява и свети
    кърваво цвете. Завръща се сам Муриета,
    намира той мъртвото тяло, застива войникът от
                                                                               мъка -
    какво са вековните клетви за вечна любов без
                                                                       разлъка! -
    целува лицето заспало, затваря очите със длани,
    пред мъртвата той обещава, че почва борба
                                                      величава със всички тирани,
    на смърт и живот ще се бори и бедните хора ще
                                                                          брани.
    Така от любов и от мъка се ражда бандита.
    Мъсти той за свойта любима, за своя живот той
                                                                        не пита.

       

                      Пред дома на Муриета. Появяват се двама мъже, единият с качулка, а другият с тексаска шапка. Удрят по входната врата.

     

            ГЛАСЪТ НА ТЕРЕСА

     

    Кой е?

       

                      Тереса говори зад вратата, без да я отваря. Мъжете не отговарят. Те тайнствено се движат край къщурката и оглеждат как могат да проникнат в нея. Отново удрят.

     

            ГЛАСЪТ НА ТЕРЕСА

     

    Кой е? Какво има?

     

            МЪЖЪТ С КАЧУЛКА

     

    Мистър Муриета?

     

            ГЛАСЪТ НА ТЕРЕСА

     

    Хоакин не е вкъщи! Отиде да промива пясък!
    Няма го тук!

     

            МЪЖЪТ С КАЧУЛКА

     

    Very well!2

       

                      Двамата мъже се хвърлят към вратата, започват да я блъскат с крака, ръце, рамена и успяват да я изкъртят. Нахлуват в дома. Шум от чупене и рушене.

     

            ГЛАСЪТ НА ТЕРЕСА

     

    Помощ! Помощ! Убийци!

       

                      Гласът млъква.
                      Нападателят с тексаската шапка се появява на вратата и изсвирва. Притичват към него шест-седем мъже. Някои от тях са с качулки, а други с тексаски шапки.

     

            ТЕКСАСЕЦЪТ

     

    Come on!3

       

                      Всички влизат. Отново започва шум от диво чупене и рушене. Тишина.
                      Внезапно - дълго стенание на Тереса. Тишина. Минават дълги минути.
                      От дома се разнасят два изстрела.
                      Пръв излиза от къщурката Кавалерът Мошеник, гологлав. Той бързо нахлузва качулката си. След него се появяват и другите нападатели. Всички тичешков напускат това място. Шум от галопиращи коне, които се отдалечават. Прозорците почервеняват. От дома на Муриета започва да излиза дим от пожар. Към къщурката притичват мъже, жени и Продавачът на птици, който носи на гръб голям кафез с няколко гълъба.
                      Някои влизат и бързо изнасят столове и друга покъщнина.
                      Пожарът продължава. Внезапно се чува вик.

     

            ГЛАС

     

    Убили са я!

     

            ДРУГ ГЛАС

     

    Тереса!

     

            ДРУГ ГЛАС

     

    Мъртва!

       

                      Жените пред къщата коленичат. Разнася се едно музикално стенание, което ще продължи до края на тази сцена.
                      Мъжете се събират край Продавача на птици. Един от тях, току-що излязъл от колибата с купчина чинии на ръце, ги поставя една след друга до Продавача на птици и говори тихо, без да се обръща към никого.

     

            МЪЖЪТ

     

    Те са се гаврили с нея, изнасилили са я!

       

                      Гневен ропот обхожда хората.

     

            ГЛАСОВЕ

     

    Диваци!

     

            ДРУГИ ГЛАСОВЕ

     

    Трябва да кажем на Хоакин!

     

            ДРУГИ ГЛАСОВЕ

     

    Трябва да извикаме Муриета!

     

            ПРОДАВАЧЪТ НА ПТИЦИ

     

    Сестрици-гълъбици, литнете да го търсите! Не се връщайте без него!

       

                      Гълъбите литват. Той затваря празния кафез. Избърсва сълзите си с шарена кърпа. Бавно си тръгва, минава между коленичилите жени и казва:

     

    Докога?

     

            ЖЕНИТЕ

     

    Докога?

       

                      Появява се на екрана силуетът на Хоакин Муриета и постепенно се увеличава, сякаш мъжът се приближава и влиза в разрушената колиба. Дълго мълчание. Чува се трагическият вик на Муриета. Жените, които бяха на колене, внезапно се изправят и заговорват в

     

            ХОР

     

    Отмъщението е желязо и камък, и дъжд, и порой,
    и буря, и огън, и пламък, и кръв, зашуртяха по
                                                                               заник,
    омраза и вик на изгнаник, загубил родина,
                                                                любима, покой
    и тръгнал самотен, сиротен, да дири надежда в
                                                      кипежа на лютия бой.

     

    Защо, без да спира, той все галопира по грубата
                                                                твърд на земята?

     

    Каква ли отплата намира, когато замахва с
                                                                               камата?
    Отмъщение се нарича страхотвият огън в ездача,
    изгарян от него, бандита без отдих се скита,
    мъсти и убива, а после се скрива във здрача.

 

 

 

 

 

---

 

 

Бележки:

 

1 По дяволите. (англ.) - Б. пр. [горе]
2 Отлично! (англ.) - Б. пр. [горе]
3 Влизай! (англ.) - Б. пр. [горе]

 

 

 

 

 

 

 

 

трета картина | пета картина

 

Електронна публикация на 20. май 2021 г.
Публикация в кн. „Блясък и смърт на Хоакин Муриета“, Пабло Неруда, пр. Стефан Танев, Изд. „Народна култура“, С., 1975 г.

©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]