Пабло Неруда

поезия, драматургия

Литературен клуб | страницата на автора | преводна художествена литература

 

 

БЛЯСЪК И СМЪРТ НА ХОАКИН МУРИЕТА

 

Пабло Неруда

 

Превод от испански: Стефан Танев

 

 

 

ПЕТА КАРТИНА

 

БЛЯСЪКЪТ НА ХОАКИН

 

 

       

                      Очертават се силуети на обесени, които висят по дървета и стълбове. Конски тропот.

     

            МЪЖКА ПЕСЕН

     

    Препуска в мрака бандита,
    надежда в него не свети,
    за смях и радост не пита,
    избива янки проклети.

     

    Препуска мрачен ездача,
    но среща своите братя -
    за тях той става водача,
    за него те са съдбата.

     

        Говор:

          Единият
          падна,
          вече са двама,
          станаха седем,
          измама няма.

    С червено пончо препуска,
    лети бандита по друма,
    окото му - като спусък,
    щом зърне - пусне куршума.
    Но кой е той ми кажете?
    Той е Хоакин Муриета!

       

                      Женският хор влиза постепенно, по няколко души, докато се образува една голяма група. Словата на жените и детето ще бъдат казвани от солисти, а същевременно действията ще бъдат показвани на филмова прожекция.

     

            ХОР

     

    Къде е бунтовникът, смел отмъстител за своята
                                            раса, за своя народ и родина?
    Къде е ездачът смелчага, на бедните който помага?
    Къде е бандита с очите пламтящи и конят с
                                                                копита искрящи?
    Къде са? Кажете! Къде е Муриета?
    Препуска във мрака, желан и нечакан, преброжда
                                                                                 полята,
    за черните мъки той дири отплата, мъсти той за
                                                                своите братя.
    „Препускай - повтаря му пясъкът тихо, - че
                                            янките много невинни избиха“,

       

                      Чува се острият писък на вятъра.

     

    а млада чилийка заделя от топлата пита: „Да
                                            има, че може да дойде бандита“,

       

                      Жена с увита пита хляб прекосява сцената.

     

    девойка заръчва: „Предайте му моето цвете; на
                                            този престъпник целувам ръцете“,

       

                      Девойка с цвете преминава тичешком.

     

    „От мене пък мъничко пиле“ - прошепква столетна
                                                      старица от Чили,

       

                      Стара селянка с кошница прекосява сцената.

     

    „Ти пушката дай му на моето либе убито, по нея
                                            кръвта му не е още изтрита“,

       

                      Жена с пушка прекосява бавно сцената.

     

    детето подава му своята пръчица-конче: „Ездачо,
                                            качи се на туй вихрогонче,
    към лошите янки ти полети, разбий ги, за моя
    брат ти отмъсти, че янките подло, в гръб
                                                                  го убиха

       

                      Изтичва дете с пръчка.

     

    Поема бандитът подаръка скъп, напред се понася
                                                         по-бърз и от вихър.

       

                      Тропот от буен и бърз галоп.

     

    Препускай, Муриета! Поел върху себе си съвест и
                                                        чест на цяла планета,
    ти тръгна самотен и пръв да дириш разплата за
                                     нашта несрета, за нашата кръв.
    Препускай, Муриета! Разбуждай земята да види
                                                             скръбта и теглата
    на тези, които оплакват мъжете убити и братя
                                                                              зарити.
    Препускай, Муриета! Будѝ пролетта и нека в
                                                        душите ни тя да отгледа
    надеждата дръзка за мъст и победа.

       

                      Хорът се оттегля. Светлината се насочва към Рейес и Трите пръста, които стоят нащрек един до друг в края на сцената. Те говорят тихо, като двама войника в един окоп.

     

            РЕЙЕС

     

    Изглежда, че работата взе да става дебела!...
    Понеже вие винаги знаете повече от мен, приятелю, а аз
    винаги знам по-малко от вас, затова, моля ви, кажете
    ми какво трябва да правим.

     

            ТРИТЕ ПРЪСТА

     

    Как какво? Тръгваме с Муриета! Верни до смърт!

     

            РЕЙЕС

     

    До чия смърт, приятелю? До вашата! Какво се
    разпореждате с моята? Да не сте ме купили на пазара!

     

            ТРИТЕ ПРЪСТА

     

    Аз съм стар познат със смъртта. Още от мините
    в Копиапо̀. Когато динамитът избухваше, земята
    затреперваше, небето потъмняваше, а твърдата скала
    се разбиваше на парчета. Не обръщайте внимание на
    гърмежа, не се плашете от пушека! Пред нас е твърдата
    скала и ние или ще я разбием, или ще си счупим главите.
    Видяхте ли нашите ранени братя? Кръвта им пръска на
    всички страни. Това е наша кръв! Наистина, стари сме
    вече, но такава ни е съдбата! Аз вярвам в отмъщението,
    защото то може да бъде начало на победата.

       

                      Появява се индианецът.

     

            ТРИТЕ ПРЪСТА

     

    Стой! Кой там?

     

            ИНДИАНЕЦЪТ

     

    Росендо Хуарес търси генерал Муриета.

     

            ТРИТЕ ПРЪСТА

     

    Кой е този Росендо Хуарес?

     

            ИНДИАНЕЦЪТ

     

    Росендо Хуарес съм аз.

     

            ТРИТЕ ПРЪСТА

     

    За какво ти е Муриета?

     

            ИНДИАНЕЦЪТ

     

    Искам да го помоля да ни вземе под своя защита.

     

            ТРИТЕ ПРЪСТА

     

    Какво нещастие е сполетяло индианците?

     

            ИНДИАНЕЦЪТ

     

    Това, което казвам, излиза от сърцето ми. Езикът
    ми ще говори само истината, защото Великият Дух ме гледа
    и ме слуша. Янките лъжат. Те насила заграбват нашето злато
    или ни го отнемат на комар. Ние можем да ги прогоним и ще ги
    прогоним с камъни, с лъкове и стрели. Те говорят красиво,
    но това са само думи. С думи не могат да се платят обидите и
    убитите. Думите няма да върнат баща ми от гроба. С думи не
    могат да се платят нашите земи, не могат да се платят конете и
    добитъка, които ни отнемат. Красивите думи няма да съживят
    моите синове, нито ще върнат здравето на моите братя. Всички
    хора са създадени от Великия Дух и ако бледоликите янки искат
    да живеят в мир с индианците, те могат да живеят в мир.
    Всички хора са братя и земята е майка на всички. Но сърцето ми
    се къса, когато виждам как живеят моите хора. Затова трябва
    да се бием, трябва да се защищаваме. Росендо Хуарес свърши.

     

            ТРИТЕ ПРЪСТА

     

    Приятелю Росендо Хуарес, чака ни дълъг път. Да
    вървим заедно!

       

                      (На Рейес.)

     

    Е, приятелю? Видяхте ли? Какво ще ми кажете сега?

     

            РЕЙЕС

     

    Знаете ли, че започвам да се убеждавам, приятелю Три пръста.

     

            ТРИТЕ ПРЪСТА

     

    Много добре! Делихме братски толкова страдания.
    Сега тръгваме с Муриета. Затегни коланите!
    Хоакин! Хоакин!

       

                      Чува се изсвирване.

     

            ТРИ ГЛАСА

     

    Хайде нататък!

       

                      Появяват се трима мъже.

     

            ПЪРВИ МЪЖ

     

    Вие закъде?

     

            ТРИТЕ ПРЪСТА

     

    Повече не може да се търпи! Отиваме при Муриета.

     

            ВТОРИ МЪЖ

     

    Да вървим заедно!

     

            ТРЕТИ МЪЖ

     

    Хайде заедно!

     

            ХОР ОТ МЪЖЕ

     

    Муриета! Муриета! Водѝ ни, Муриета!

       

                      Тълпа мъже стремително преминават по сцената.

     

            ХОР

     

    Пристягат колани мъжете, възсядат конете и
                                            никой в нощта не говори,
    забиват металните шпори и само подковите
                                          светят, водач им е сам Хоакин,
    не знаят смелчаците смели със него къде ли сега
                                                                          са поели,
    но знаят, че дирят разплата за своите братя, за
                                  род, за родина, за майка, за син.
    И падат главите надменни, и стрелят пищови,
    камите застигат убийци, изменници, предвардват
                                                                страдания нови.
    Разкъсван от болка и жажда за мъст, Муриета не
                                                             знае покой и пощада,
    страшилище той е за всички тирани, а бедните
                                            брани - всекиму както се пада.

       

                      В тъмнината се разнасят звънчетата на приближаващ дилижанс. Скоро започва да се чува и шумът от копитата и колелата.

     

            МЪЖКИ ГЛАС

     

    Идат!

       

                      Чува се изсвирване. Появява се маскиран мъж от банадата на Муриета. Вади пищов. Изсвирва продължително. Появяват се други. Примесват се най-различни изсвирвания, от остри до ниски и дрезгави, от кратки до много продължителни.
                      Мъжете поставят грамаден камък насред пътя и след това заемат стратегически удобни места.
                      Шумът от копитата и звънчетата нараства. Чуват се плясъците от камшика на кочияша. В тъмнината се появява дилижансът, очертан от собствените си светлини. Виждат се само няколко слабо светещи прозорчета и две големи червени колела.

       

              ГЛАСОВЕ

       

      - Стой!
      - Какво има?
      - Нападение!
      - Излизай!

         

                        Въоръженият кочияш се опитва да насочи пушката си. Изстрел. Кочияшът пада. Един маскиран мъж взема пушката.

       

              ТРИТЕ ПРЪСТА   (приближава се до вратичката на дилижанса)

       

      Слизай! Ами златото?

       

              ПЪТНИК

       

      Какво злато?

         

                        Слизат седем пътника. Освен тях има и няколко жени.

       

              НАПАДАТЕЛ

       

      Товарът!

       

              ПЪТНИК

       

      Няма никакъв товар! Златото замина вчера за
      Сакраменто. Тук няма нищо. Кълна ви се, генерале.

       

              ДРУГ ПЪТНИК

       

      Сеньор чилиец, ние сме невинни!

       

              НАПАДАТЕЛ

       

      Настрана!

       

              ДРУГИ НАПАДАТЕЛИ

       

      - Ще попретърсим!

         

                        Претърсват дижиланса.

       

      - Предайте всичко!

       

              ПЪТНИЧКА

       

      Имам само това разпятие. То е осветено от самия епископ.

         

                        Показва голямо златно разпятие със скъпоценни камъни.

       

              НАПАДАТЕЛ

       

      Разпятие! Хайде в купа!

         

                        Хвърля го при другите скъпоценни накити и портфейли, предадени от останалите пътници.

       

              НАПАДАТЕЛИ

       

      - Я да видим тези пръстени!
      - И часовниците!

         

                        Пътниците предават пръстени и часовници.

       

              ТРИТЕ ПРЪСТА

       

      Проверете куфарите!

         

                        Нападателите отварят куфарите и изсипват безредно всичко.

       

              НАПАДАТЕЛ   (вътре в дилижанса)

       

      Вижте какво са скрили!

         

                        Една ръка изважда през прозореца на дилижанса малка торбичка със злато. Някой я взема. Скачане и викане от радост.

       

              ДРУГИ ГЛАСОВЕ

       

      - Тук има още една!
      - И още една!
      - И още!
      - Хващай!
      - Още!
      - И още!

         

                        Огромно, невероятно количество торбички злато прехвърча над главите и се трупа навън.

       

              ПЪТНИК   (с престорена изненада)

       

      И къде беше всичко това?

       

              ТРИТЕ ПРЪСТА

       

      Нали нищо не носехте?

       

              НАПАДАТЕЛ

       

      Нищичко не знаят! Ни лук яли, ни лук мирисали!

         

                        Торбичките злато продължават да хвърчат.

       

              НАПАДАТЕЛИ

       

      - Ах, бедничките агънца!
      - Вода ненапита!
      - Мошеници!
      - Това е наше злато!
      - А те го отнасят!

       

              НАПАДАТЕЛ   (от дилижанса)

       

      Тук има една изненада!

       

              ДРУГИ НАПАДАТЕЛИ

       

      - Дай насам изненадата!
      - Тежи ли много?
      - Злато?

       

              НАПАДАТЕЛЯТ

       

      Повече от злато! Ето я!

         

                        През вратичката изнасят Кавалера Мошеник.

       

              ГЛАСОВЕ

       

      - Това е крадецът!
      - Главатарят на Хрътките!
      - Убиецът!
      - Той ми задигна дори изкуственото око!
      - Разбойник!
      - Ти уби брат ми!
      - Ти запали къщата ми!
      - Плащай сега за всичко!

         

                        В тъмнината издигат тялото на Кавалера Мошеник. То е страшно високо, с разперени ръце. Прилича на плашило.

       

              НАПАДАТЕЛ

       

      Стреляйте! Огън!

         

                        Няколко изстрела. Плашилото недодялано и смешно се поваля върху торбичките злато.

       

              НАПАДАТЕЛ

       

      Сега ние ще вземем златото!

       

              ВСИЧКИ НАПАДАТЕЛИ

       

      Златото е наше!

         

                        По време на тази сцена хора от народа, които участвуват в групата Хор, се приближават и гледат какво става.

       

              ГЛАС ОТ НАРОДА

       

      Ами ние?

       

              ДРУГ ГЛАС

       

      Каква я мислехме, каква излезе!

       

              ДРУГ ГЛАС

       

      Значи, за нас пак нищо?

       

              ТРИТЕ ПРЪСТА

       

      В името на нашия капитан Хоакин Муриета, слушайте
      всички! И... изпълнявайте!

         

                        Почтитетлно мълчание. Някои се подреждат в редици.

       

      Първо, върнете това разпятие! Да видим дали някой
      ден бог ще научи богатите да почитат бедните.
      Засега ги учим ние.

         

                        Връщат разпятието на пътничката.

       

      А сега разпределете златото между хората!...
      Пътниците да продължат пътя си!

         

                        Голяма шумотевица. Протегнати ръце. Всеки взема торбички злато, танцува и вика. Уплашени и забързани, пътниците се прибират в дилижанса.

       

              ГЛАСОВЕ

       

      - Сбогом, съкровище!
      - На добър път, гълъбчета!
      - Yankee, go home!1
      - Good bye2, златна кокошчице!
      - Чакаме ви да се върнете, пак натоварени!

       

              ТРИТЕ ПРЪСТА

       

      А ние към река Кантова! Там ни чакат! На коне!

       

              ХОР НА НАПАДАТЕЛИТЕ

       

      Бляска в тъмното камата
                и се смее,
      кръв се лее по земята -
                на добре е!

       

      Стреляй и ругай на воля,
                без да спираш,
      който пък е недоволен -
                да умира!

       

      От небето не се плаша,
      хич окото ми не мига,
      цялата земя е наша,
      за борбата тя ми стига.
      А какъв ще бъде краят,
      червеите ще го знаят!
      Поучава ли ме някой,
      ще го пратя на небето,
      а на гаджето горещо
      ще излапам сърчицето!

         

                        Пътниците вече са тръгнали. Докато пеят, нападателите доразпределят торбичките злато между хората от народа. След това и те тръгват и песента им се загубва в далечината.

       

              ХОР

       

      О, славни мъже, изгонете зловещия бог на парите
                                              и нека да мрат като псета
      онези, които убиват великата пролет и цапат
                                              децата с кръвта на бащата,
      а нека да свети по цялата наша планета бандита
                                                                  Хоакин Муриета,
      че тръгнал е той на двубой с безсрамни тирани
                                                                            проклети,
      от алчност и злато пияни, които над всичко
                                                                  простират ръцете.

         

                        Появяват се група мъже с качулки и виждат тялото на Кавалера Мошеник.

       

              ПЪРВИ МЪЖ С КАЧУЛКА

       

      А този кой е?

       

              ВТОРИ МЪЖ С КАЧУЛКА

       

      Този е Той!

       

              ТРЕТИ МЪЖ С КАЧУЛКА

       

      Той е мъртъв!

       

              ЧЕТВЪРТИ МЪЖ С КАЧУЛКА

       

      Той е жив!

       

              ПЪРВИ МЪЖ С КАЧУЛКА

       

      Този никога не умира! Ей! Чуй ни! Можеш ли да
      говориш? Кои бяха?

       

              КАВАЛЕРЪТ МОШЕНИК   (с хриптящ глас)

       

      Разбойниците на Муриета. Отнесоха златото.
      Избиха всички пътници. Жените изклаха.

         

                        Хрътките с усилие повдигат Кавалера Мошеник. Той отърсва изцапаните си дрехи, идва на себе си, поставя изпокъсаната си шапка и постепенно придобива предишната си енергия.

       

              КАВАЛЕРЪТ МОШЕНИК

       

      Той трябва да умре!

       

              ХРЪТКИТЕ

       

      Муриета трябва да умре!

       

              КАВАЛЕРЪТ МОШЕНИК

       

      Той краде това, което сме откраднали със собствен труд!

       

              ХРЪТКИТЕ

       

      Муриета трябва да умре!

       

              КАВАЛЕРЪТ МОШЕНИК

       

      Той руши реда!

       

              ХРЪТКИТЕ

       

      Муриета трябва да умре!

       

              КАВАЛЕРЪТ МОШЕНИК

       

      Те са индианци! Те не разбират прогреса!

       

              ХРЪТКИТЕ

       

      Муриета трябва да умре!

       

              КАВАЛЕРЪТ МОШЕНИК

       

      Нека тук се закълнем, че ще го убием!

         

                        Всички издигат към небето големите си пищови и стрелят едновременно.

       

              ХРЪТКИТЕ

       

      Муриета трябва да умре!

         

                        Бързо излизат.

       

              ХОР

       

      Сбогом, другарю бандит, твоят час наближава,
                                              твоят край е и светъл, и тъмен,
      ти пламтиш като жива жарава, като нов метеор,
                                              твоят път е опасен и стръмен,
      като вихър самотен в беса си ти бясно се лута,
                                                        загубил добрата пътека,
      но тук те възпявам, Муриета, защото разбуди
                                    гнева на човека, на твоите братя
      и вече е близък часът на зората, когато за
                                    лошите тясна ще стане земята,
      а подвига твой, Муриета, ще свети на нашта
                                                                            планета.

       

              ПЕЕЩ ХОР   (Полифонична музика. Орган.)

       

      Нощта вън е тъмна и тъмна е вътре душата,
      но грейне ли лъч, осветява тъмата, прогонва
                                                               нощта на теглата и съмва.
      Така от мъстта ни сурова се ражда надеждата
                                                                                   нова
      и страшната болка изплита решимост за бунт и
                                                                                   защита.
      В нощта ни звездите изгряха и вече не знаем
                                                                                   уплаха,
      страха си прогонихме ние и кожата тъмна не
                                                                                   крием,
      а хрътките нека да знаят, че вече настъпва им
                                                                                   краят.
      Муриета, на правдата мечът в ръката ти свети,
      та с него да браниш от люти тирани ти братята
                                                                         клети, Муриета!
      Муриета, поклон приеми! Да бъдат делата и
                                                                      името твое пресвети!
      Кълнем се да следваме твоите прави завети,
                                                                                   Муриета!

         

                        Известно време продължава да свири органът или Хорът продължава да пее „със затворени уста“. Намесва се Говорящият хор, който произнася и пластично разиграва следващия

       

              ХОР

       

      И майката казва: „Сега аз съм житен клас, но
                                                        без зърно, без злато,
      че моето скъпо богатство виси на бесилка в
                                                                            полето,
      където очи да обърна, все виждам аз Педро, сина
                                                                          си, детето,
      но днеска със своята смелост сълзите ми спря
                                                                          Муриета.“

         

                        По време на тези думи една жена прекосява сцената.

       

      А друга чилийка размахва портрета на брата, убит
                                                                  от зловещите псета,
      и после целува следите от коня на Хоакин
                                                                                        Муриета.

         

                        Жена в черно с медальон на гърдите бавно прекосява сцената.
                        Отново се втурва Пеещият Хор и в един тържествен финал повтаря последните фрази на своята кантата.

       

              ГЛАСЪТ НА ПОЕТА

       

      Поетът ви пита: „Дали е достоен бандита да носи
                                                                  сълзите, теглата,
      страха и мечтите, надеждите скрити на своите
                                                                                      братя?“
      Не зная, но мисля, че той заслужава да мина
      обратно горещата лава на дните, от дата
                                                                         на дата;
      и стигнал до него, да сложа в ръката на мрачния
                          воин сърцето си заедно с тази кантата.
      Защото той бранеше бедната радост на бедните
                                                                                          хора
      и в своята битка с терора не знеаше страх и умора,
      защото запали искрата, надеждата свята и тръгна
                          народът в червената кръв на следата,
      да следва войника, бандита и брата, решен да
                убива и сам да умре, но да стигне звездата.
      Поетът отново ви пита: „Дали е достоен бандита?“
      Човешката правда в гнева му говори.
      С кръвта си обагри той мъничко цвете и после го
                                                        даде на бедните хора.
      Дали е достоен, кажете, бандита Хоакин Муриета.

 

 

 

 

 

---

 

 

Бележки:

 

1 Янки, вървете си у вас! (англ.) - Б. пр. [горе]
2 Довиждане. (англ.) - Б. пр. [горе]

 

 

 

 

 

 

 

 

четвърта картина | шеста картина

 

Електронна публикация на 20. май 2021 г.
Публикация в кн. „Блясък и смърт на Хоакин Муриета“, Пабло Неруда, пр. Стефан Танев, Изд. „Народна култура“, С., 1975 г.

©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]