Пабло Неруда

поезия, драматургия

Литературен клуб | страницата на автора | преводна художествена литература

 

 

БЛЯСЪК И СМЪРТ НА ХОАКИН МУРИЕТА

 

Пабло Неруда

 

Превод от испански: Стефан Танев

 

 

 

ШЕСТА КАРТИНА

 

СМЪРТТА НА МУРИЕТА

 

 

       

                      Сцената е в пълна тъмнина. Внезапно отеква изстрел. Непосредствено след него - ожесточена стрелба. Тишина. В тъмнината се появява женско лице с тебеширен цвят, загърнато в голям чилийски шал. Откроява се само лицето. То произнася следващия Почти сонет. Зад завеса му акомпанира Скитащият музикант. В това време Хорът стои неподвижен в полумрака.

     

            ПОЧТИ СОНЕТ

     

    Убиха го, майчице, подло, в засада,
    той дойде с цветята на гроба любим,
    но зла изненада получи в награда,
    в миг всичко превърна се в пепел и дим.

     

    От всеки гроб стреляха подлите янки,
    кръвта му потече на всички страни,
    сто подли куршума го стигнаха, майко,
    врагът ни сто пъти юнака рани.

     

    Преди да успее да сложи цветята,
    той сам се захлупи, прегърна земята,
    пръстта върху гроба с кръвта напои.

     

    С кръвта си целуна любимата своя
    и бяха пак двама, дори и в покоя,
    в смъртта си така любовта възроди.

       

                      Нови изстрели. Хорът се оттегля в дъното и образува погребален фриз от двете страни на скромен гроб. Само двама солисти се отделят от него и застават в двата края на авансцената.
                      В същото време под напрегнатия ритъм на натрапчива музика на сцената се втурват шест танцьори с глави на хрътки и играят фенетичен танц. Танцът представя глутница кучета, които лаят, вият, душат навсякъде и търсят плячка. Движенията им подсказват, че носят оръжие и веднага го насочват към някое кътче, което им се стори подозрително. Демоничен ритъм и атмосфера на чудовищна жестокост.
                      Двамата солисти, които се бяха отделили от Хора и застанали в двата края на авансцената, по време на играта на Хрътките предупреждават Муриета за опасността, мъчейки се с гласовете си да надвикат страшния шум от музиката и танца. Техният дует започва непосредствено след първия изстрел.

     

            ПЪРВИ СОЛИСТ

     

    Виж пясъка, който
    от ужас трепери!

     

            ВТОРИ СОЛИСТ

     

    Часовника чуй го,
    той дните ти мери!

     

            ПЪРВИ СОЛИСТ

     

    Назад, о, бандито!
    Спри твоите стъпки!

     

            ВТОРИ СОЛИСТ

     

    Тук Хрътки са скрити!

     

            ПЪРВИ СОЛИСТ

     

    Тук крият се Хрътки!

     

            ВТОРИ СОЛИСТ

     

    О, смъртен се ражда
    от всяка утроба!

     

            ПЪРВИ СОЛИСТ

     

    Копаеш си гроба!

     

            ВТОРИ СОЛИСТ

     

    Ти чу ли, Муриета?

     

            ПЪРВИ СОЛИСТ

     

    Послушай съвета!

     

            ВТОРИ СОЛИСТ

     

    Куршуми те чакат!

     

            ПЪРВИ СОЛИСТ

     

    Тук чака те мракът!

     

            ВТОРИ СОЛИСТ

     

    Китарата млъкна!

     

            ПЪРВИ СОЛИСТ

     

    Над тебе се мръква
    и чака те гроба!

     

            ВТОРИ СОЛИСТ

     

    Не трябва й роза
    на твойта любима!

     

            ПЪРВИ СОЛИСТ

     

    Тук кучета има!

     

            ВТОРИ СОЛИСТ

     

    Чуй нашите думи!

     

            ПЪРВИ СОЛИСТ

     

    Недей да я будиш!

     

            ВТОРИ СОЛИСТ

     

    Защо да полееш
    лицето й с кръв!

     

            ПЪРВИ СОЛИСТ

     

    Очаква те смърт!

     

            ВТОРИ СОЛИСТ

     

    Спри лудия бяг!

     

            ПЪРВИ СОЛИСТ

     

    Тук дебне те враг!

     

            ВТОРИ СОЛИСТ

     

    Ще паднеш тук в меката пръст,
    разперил ръцете, подобен на кръст!

     

            ПЪРВИ СОЛИСТ

     

    И няма да яздиш!

     

            ВТОРИ СОЛИСТ

     

    И няма да любиш!

     

            ПЪРВИ СОЛИСТ

     

    И няма да мразиш!

     

            ВТОРИ СОЛИСТ

     

    И няма да губиш!

     

            ПЪРВИ СОЛИСТ

     

    И няма да пееш!

     

            ВТОРИ СОЛИСТ

     

    И няма на този свят ти да живееш!

     

            ПЪРИ СОЛИСТ

     

    Тук Хрътките готвят
    коварна засада!

     

            ВТОРИ СОЛИСТ

     

    Небето тревожно
    люлее камбана!

     

            ПЪРВИ СОЛИСТ

     

    Луната с хармана -
    това е прокоба!

     

            ВТОРИ СОЛИСТ

     

    Тереса е с тебе,
    не бързай към гроба!

     

            ПЪРВИ СОЛИСТ

     

    Хвърли тази роза
    и тръгвай обратно!

     

            ВТОРИ СОЛИСТ

     

    Защо да пролееш
    кръвта си напразно!

     

            ПЪРВИ СОЛИСТ

     

    Кой идва?

       

                      Внезапно танцът прекъсва и Солистите млъкват. Сноп светлина се появява в центъра на сцената и се придвижва към гроба, който е в дъното. Светлината докосва гроба. Хрътките, притаени по ъглите, стрелят. Светлината става червена и едно огромно цвете разцъфтява върху гроба на Тереса.

     

            ДВАМАТА СОЛИСТИ   (закриват лица с черни кърпи и викат)

     

    Те стрелят! Убиха го!

       

                      Отново яростна музика. Хрътките безумно се мятат над гроба и сам за няколко секунди ритмично се движат, сякаш косят или секат нещо с брадви. После се оттеглят. Музиката спира. Цветето е изчезнало.
                      Женският хор излиза напред и произнася своя Плач.

     

            ХОР   (говор)

     

    Дойде, целуна земята,
    където Тереса спеше,
    стреляха в него, когато
    държеше роза в ръцете.
    Няма ли милост съдбата,
    зейнаха кървави рани
    и зацъфтяха цветята,
    алени рози измамни -
    гробът засвети във мрака.
    От този свят той замина
    с алена роза в ръката,
    падна до свойта любима,
    загина със смърт юнашка.
    А тези янки проклети,
    от страшен ужас обзети,
    стреляха в трупа тогава.
    Страхливци янки! Боят се,
    че този труп отмъщава!
    И да не би да възкръсне,
    отсякоха му главата,
    не дишаше вече, но
    отсякоха му главата,
    от мъртвия се страхуват,
    отсякоха му главата,
    от този герой смелчага,
    от нашия Муриета
    така уплашени бяха,
    че тези янки проклети
    в трупа опасност видяха -
    отсякоха му главата.

       

                      Панаирджийски шум от барабан и корнет на пътуващ цирк. Хорът се разделя на две и застава от двете страни на сцената.
                      Появява се панаирджийска барака, разделена на две от завеса. В едната част е Панаирджията, който всъщност е Кавалерът Машеник. Той подканя минувачите да влязат в бараката. В другата част е Главата на Муриета, затворена в кръгла клетка. Главата е по-голяма от нормално. По нея се виждат струйки кръв. Те са засъхнали на капки и приличат на големи червени молитвени броеници, които стигат до земята. Очите са отворени. По време на следващата сцена през бараката непрекъснато ще преминават посетители. Това ще бъдат едни и същи актьори, които ще се появяват отново и отново, сменяйки шапки, наметала, шалчета или дори само багажа си - кошници, чадъри, деца на ръце и т. н.

     

            ПАНАИРДЖИЯТА   (крещи)

     

    Entrad here!1 Не се скъпете!
    For only twenty2 сентаво!
    Here is3 Хоакин Муриета,
    чудовището лукаво!

     

    Freedom, freedom and business!4
    Само за twenty стотинки!
    Тук - главата на Муриета!
    Влизайте, лели и стринки!

     

    Насам, насам, двайсет cents5,
    twenty сентаво е само,
    веднъж в живота се случва
    такова чудо голямо!
    Сеньори, за двайсет сентаво!
    Влизай за двайсет направо!

     

    Отрязах главата корава
    на бандита Муриета!
    Само за twenty сентаво!
    Вижте главата проклета!
    Гледай и после разправяй!
    Само за двайсет сентаво!

     

    Freedom, freedom and business!
    Само за twenty стотинки!
    Тук - главата на Муриета!
    Влизайте, лели и стринки!

       

                      В следващия епизод жените постепенно настъпват, сякаш обвиняват публиката. В средата на епизода те вече се намират в партера на салона. А в края жените излизат тичешком към фоайето.

     

            ЖЕНСКИ ХОР   (говор)

     

            ЖЕНА

     

    Защо търпите, о, хора,
    защо търпите,
    о, хора, позора
    с главата?

     

            ДРУГА ЖЕНА

     

    Помните ли, че в борбите
    той за нас мъстеше, братя?

     

            ДРУГА

     

    Вижте как с очи открити
    още гледа ви главата!

     

            ДРУГА

     

    Не забравяйте бандита,
    който тръгна в битка свята,
    за да бъдем ний честити!

     

            ДРУГА

     

    Где е вашата отплата?

     

            ДРУГА

     

    Где са мъжките ви сили?

     

            ДРУГА

     

    Где е огънят в душата?

     

            ДРУГА

     

    Где е гордостта на Чили?

     

            ДРУГА

     

    Не видяхте ли тъгата,
    дето в погледа му свети,
    че не вижда тук мъжете?

     

            ДРУГА

     

    Трябва да вземем главата
    от тези янки проклети...

     

            ДРУГА

     

    ...да я положим в земята
    при неговата Тереса!

     

            ДРУГА

     

    Нали той почна борбата,
    защото тя бе убита!

     

            ДРУГА

     

    Мъжете тука къде са?

     

            ВСИЧКИ

     

    Трябва да вземем главата!

     

            ДРУГА

     

    Волен и горд е бандита,
    обича той свободата!
    Днес Муриета ни пита
    защо е в клетка главата!

     

            ДРУГА

     

    Защо мълчим и се крием?

     

            ДРУГА

     

    Позор за нас е туй, братя!

     

            ДРУГА

     

    Мъртъв бил. Живи сме ние!

     

            ВСИЧКИ

     

    Трябва да вземем главата!

       

                      Мъжете в поведението си повтарят това, което направиха жените.

     

            МЪЖКИ ХОР   (говор)

     

            МЪЖ

     

    Какво още чакаме ние, мъжете?
    Мъже, говорете! Юмруци вдигнете!

     

            ДРУГ МЪЖ

     

    Напуснах Серена и тръгнах, когато
    обхванати бяхме от треска за злато.
    Но треската мина, а ние сме голи,
    какво ще загубим - тегла и неволи!
    Загубихме вече жена, дом и майка.
    Да вземем главата от хищните янки!

     

            ДРУГ

     

    Пък аз в Лонкомиля по стръмните урви
    се учих на смелост от хали и бури.
    Кълна се, ще счупим позорната клетка!
    Аз чувам гласа ти, водѝ, Муриета!

     

            ДРУГ

     

    Роден в Чилоѐ съм и песните зная,
    с които вълните летят по безкрая.
    Тук скитаме всички недраги-немили.
    Дали ще се случи да видя пак Чили?
    Бараката аз ще отворя, другари,
    не ще ме уплашат и сто катинари.

     

            ДРУГ

     

    Мъже от Виктория и от Черкенко,
    от Лебу, Ранкагуа и от Кильота,
    от Пу̀а, Тонгой, от талтал, Насименто,
    Парал, Талаганте, дошли от Перкенко,
    да строшим омразната барака
    и на този разбойник
    да строшим гръбнака!

     

            ГРУПА МЪЖЕ

     

    Насам,
    да вземем главата на нашия капитан!

     

            ДРУГА ГРУПА МЪЖЕ

     

    Макар че загина без изповед во̀йна,
    в пръстта ще го сложим по верски закони.

     

            ВСИЧКИ

     

    Така с меч в ръката покой той ще има,
    ще спи под земята до свойта любима!

       

                      Всички се втурват към панаирджийската барака. Излизат.
                      Тишина.
                      В дъното на сцената група жени с гръб към публиката се молят на тих глас.
                      От дъното на салона се появява шествие. То се приближава към сцената, водено от Трите пръста и Рейес, които носят главата на Муриета. Всички вървят мълчаливо. Чува се само музиката. Докато шествието се движи между публиката, жените, които се молят на сцената, стават и се отдръпват встрани, така че разкриват гроба на Тереса. Шествието достига до него. По време на целия преход се разнася следващия

     

            ХОР

     

    Бандитът потъна във вечното злато, почернен от
                                                                          златни измами,
    значки, еполети по него не светят, за храброст той
                                                                          кръстове няма,
    от земното злато и земни тирани той цял е във
                                                                          кървави рани.
    Със страст неспокойна препускаше во̀йна да търси
                                                                          богатство,
    да търсии правда, и злато, че златото, черна магия,
    за него превърна се в зла орисия и в мрака по
                                  мрачни пътеки скита̀ се човека,
    преследван от злоба и алчност човешка, скита̀ се
                                                      самотен, сиротен,
    загубил покоя, любимата своя, и близки, и мили,
                                                      звездите на Чили,
    и тръгнал да срути с барута на своята пушка гнета
                                                                                    и теглата
    на своите братя. Не зная дали Хоакин е разбойник,
                                                                                    но зная,
    че близък е края на злото и тук на земята настъпва
                                                                          часът на зората,
    която с лъчите лъчисти от скърби света ще очисти,
    ще грейне от радост простора, ще пеят щастливите
                                                                                    хора
    и весели ние за миг ще открием, че всеки наш зов е
                                                                          зов на любов.
    Но нека човека да помни до века, че нявга на
                                                                нашата скръбна планета
    живял Хоакин Муриета, а после Тереса била е
                                                                                    убита
    и тръгнал бандита да скита, не търсел той слава, а
                                                                          горд и суров
    за свойта любов отмъщавал, убивал убийци и сам
                                                                да умре бил готов.

     

    Простете му грешката вие! Вземете червената роза,
                        която бандита откъсна за свойта любима,
    и тихо сложете червеното цвете пред болката
                                                      скрита и раната зрима,
    и нека тук всеки от нас да дочака насилието тъмно
                                                                да падне във мрака,
    човешката обич да стигне житата, да грейнат
    усмивки по цялото злато и целият хляб по земята
    да няма тръпчивия дъх на кръвта ни пролята.

       

                      Гробище. Луна. Мъже копаят, за да заровят тленните останки. Няколко жени се молят.
                      Заговорва главата на Муриета. Всички замръзват по местата си и само Скитащият музикант придружава монолога с една съвсем тиха мелодия.
                      Носи се далечният писък на вятъра в равнината.

     

            ГОВОРИ ГЛАВАТА НА МУРИЕТА

     

    Никой не ме чува, мога да говоря.
    Мъртвецът дете е, загубено в мрак.
    Все още препускам, какво ли да сторя,
    да спра да блуждая немил и недраг.

     

    От много любов аз събрах мъки много,
    от много борби аз съм вече разбит,
    Тереса е в гроба, аз казвам ви „Сбогом!“,
    че чувам как вика тя своя бандит.

     

    За янките даже смъртта не е свята,
    трупа ми скверниха те в пристъп суров,
    но не за смъртта си аз търся разплата,
    аз страдам за мойта убита любов.

     

    Тереса ме чакаше, бързах към нея
    през мъки, убийства и сам бях убит.
    Дали ще успеят в едно да се слеят
    жената любима и страшен бандит?

     

    Главата е мъртва за живите хора,
    устата не мърда, езикът мълчи.
    Мъртвецът не може на глас да говори,
    той с вятъра вика, в листата шепти.

     

    Но как ще узнае след време правнука
    за днешната мъка и жребия клет?
    Аз моля, приятели, Пабло Неруда
    за мен да разкаже с гласа на поет.

     

    Да каже не колко добри или лоши
    дела съм извършил, а колко злочест,
    загубил Тереса, през кървави нощи
    аз бранех в борбата човешката чест.

     

    Така че правнукът да знае за мене,
    че много съм губил и малко добил,
    че аз съм закърмен във кърваво време
    и бил съм жесток, но и честен съм бил.

     

    Но свърши се всичко, провали, успехи,
    и в ехо превърна се гневният глас,
    мечтата ми свидна убийци отнеха,
    а моите рани оставям на вас.

       

                      Когато главата спира да говори, актьорите се раздвижват и продължават своите действия. Никой с нищо не показва, че е чул гласа на Муриета.
                      Продължават да копаят.
                      Върху разкопаната пръст изпускат малко знаменце.
                      Всички напускат гробището. До новоизкопания гроб остават само Рейес и Трите пръста.

     

            ПОСЛЕДЕН ХОР

     

    Достигна най-после бандита до своята свидна любима.
    Най-после мечтата му скрита превърна с в истина зрима
    и вече куршуми не светят в съня на Муриета.
    А тъмната нощ приютява убийци и техните жертви
                                                      убити и в мрака тогава
    там горе звездите посипват небесната шир богато
                                                                          със злато,
    а долу в подзвездния мир затихват последните
                                                      звуци на тази кантата.
    Не мога да съдя Муриета, че ужас и смърт е
                                                                          раздавал.
    Кой може да каже, че сам е опитал онази жарава,
                                                      която е носил бандита? Тогава?
    В такива мъже страховити вулкани са скрити,
    те късат гърдите и палят сърцето и ето, препускат
                                                      мъжете в нощта на конете,
    за пътища лесни не питат, за черната скръб
                                                                          отмъщават,
    додето в горящата лава загинат самите бандити.

     

    Страхотен и бесен, Муриета се връща във моята
                                  песен към медните мини на Чили,
    той своята клетва изпълни, мъстеше до сетните
                                                                                    сили,
    но сън ли е бил или бил е наяве, народът ни
                                                                          днеска не знае,
    че целият ужас с главата напомня кошмара на
                                                                          приказка страшна и
                                                                                    стара.
    Препуска на коня, по върхове скита, насилници
                        гони бандита от своята свидна родина,
    а родните ручеи пеят за този герой юначина,
                                                                възпява го също поета.
    По тежка и стръмна пътека премина Хоакин
    Муриета. И нека се сбъдне последната
                                                                          моя заръка:
    да пее народът, подобно подземна камбана, да
    пее кантатата моя за черната мъка и славния
                                                                          път на героя.

       

                      Музика.
                      Рейес и Трите пръста застават в положение „мирно“, наклонявайки с рязко движение двете отвесни пушки напред, без да отделят прикладите им от земята. Техните лица изразяват решимост и тържественост.

     

            ТРИ ПЕСНИ

       

                      Тези песни могат да се раздадат на публиката в салона или във фоайето преди представлението или през антрактите.

     

            МЪЖКА ПЕСЕН

     

    Днес в света убиват негри,
    вчера биеха чилийци,
    аржентинци, перуанци,
    мексиканци и панамци.
    Янките са пощръклели,
    в кръв потънали са цели.
    Но чуй как препуска в мрака
    конник някакъв нечакан,
    чуй гръмовните копита,
    там е нашата защита,
    и по едрите пищови
    виж, разцъфват рози нови.
    Кой е този верен щит
    срещу янките проклети?
    Той е нашият бандит!
    Той е Хоакин Муриета!

     

            ЖЕНСКА ПЕСЕН

     

    Вижте Хоакин Муриета, той за нас препуска в боя, затова у нас сърцето бие с пулса на героя.

     

    Жив и здрав бъди, Муриета, за врага си страховит, нека погледът ти свети като взрив от динамит.

     

    Ти за нас се биеш, зная.
    Щом наричат те бандит,
    за такъв бандит мечтая!

     

            ПЕСЕН

     

    Очите, които умряха,
    не умряха, бяха убити -
    какъв срам!
    Всичките очи на света
    ще умрат, знам,
    защото светът умира
    в Корея, Чили, Виетнам.

     

    С историята както искат
    палачите се разпореждат
    и затова във Сан Франциско
    убиха нашата надежда.

     

    Човекът пита:
    дали теглата
    ще свършат тука на земята?
    Проклятие!
    Ще свърши ли жестокостта?
    Дали ще дойде радостта?
    Проклятие!

     

    Приятели,
    нацистите със стенания
    покриха Испания!
    Проклятие!
    Вън кучето яростно лае,
    а в люлката бебе ридае,
    защото то може би знае,
    че му подготвят разпятие.
    Проклятие!

     

    Ний злото с юмрук ще пропъдим! Ще дойде при нас пролетта! Да бъде!

     

    Животът ни днес е оскъден,
    но утре ще грей радостта!
    Да бъде!

     

    Добър или лош е животът,
    ти ще отсъдиш сам,
    но седнал тук в салона топъл,
    не забравяй Чили и Виетнам.

     

    Продължаваме да гледаме фарса
    на насилието и кръвта,
    за да продължим живота,
    живота и любовта.

     

    Защото, ако смъртта умре,
    няма другите да я убият,
    в боя трябва да я смажем ние,
    преди
    тя да ни убие.

 

 

 

 

 

---

 

 

Бележки:

 

1 Влизайте тук! (англ.) - Б. пр. [горе]
2 Само за двайсет (англ.) - Б. пр. [горе]
3 Тук се намира (англ.) - Б. пр. [горе]
4 Свобода, свобода и бизнес! (англ.) - Б. пр. [горе]
5 Цента, стотинки (англ.) - Б. пр. [горе]

 

 

 

 

 

 

 

 

пета картина | съдържание

 

Електронна публикация на 20. май 2021 г.
Публикация в кн. „Блясък и смърт на Хоакин Муриета“, Пабло Неруда, пр. Стефан Танев, Изд. „Народна култура“, С., 1975 г.

©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]