Пабло Неруда

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | нобелисти

 

Из „Двайсет стихотворения за любовта и една отчаяна песен“

 

Пабло Неруда

 

Превод от испански: Никола Инджов

 

 

4.

 

 

В това утро нахлува буря
от сърцето на летния вятър.

 

Като кърпички бели за сбогом
вятър облаци бели развява.

 

Необятното вятърно сърце
бие в нашето любовно мълчание.

 

Вятър в гората, многогласен, божествен,
вятър - говор за битки, за песнопения.

 

Бърз вятър окапали листи обира
и като живи стрели разхвърля птици.

 

Вятър мята утрото към вълни без пяна,
към огньове с пламъци полегати.

 

Утро, в което потъват целувки,
укротено на прага от летния вятър.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 06.юни 2020 г.
Публикация в кн. „Поезия“, Пабло Неруда, пр. Никола Инджов, Изд. „Колибри“, С., 2018 г.

©1998-2020 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]