Пабло Неруда

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | нобелисти

 

 

Из „Двайсет стихотворения за любовта и една отчаяна песен“

 

Пабло Неруда

 

Превод от испански: Никола Инджов

 

 

18.

 

 

Тук те обичам.
Между тъмните борове се разплита вятър.
Върху води скитници луната припламва.
Едни и същи дни преминават.

 

Мъглата рисува хороводи човешки.
Сребърна чайка се срива от заника.
Понякога платноход. Високи звезди, високи.

 

Или черният кръст на кораб.
Самотен.
Понякога осъмвам с душа навлажнена.
Ечи и отеква море далечно.
Това е пристан.
Обичам те тук.

 

Обичам те тук и напразно просторът те крие.
Обичам те въпреки нещата студени.
Понякога целувките ми отиват с тежките кораби,
поели натам, докъдето не стигат.

 

Забравен се виждам като старите котви.
Вечерта приближи ли, вълноломът простенва.
Умори се животът ми, залудо гладен.
Обичам, каквото нямам. Ти си така далече.

 

Моята умора идва от бавния сумрак.
Но пристига нощта и ми запява.
Луната сънен кръг завърта.

 

Най-големи звезди с твоите очи ме гледат.
И докато аз те обичам, обветрени борове възнасят
твоето име - и му пригласят с телени струни.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 14. юли 2020 г.
Публикация в кн. „Поезия“, Пабло Неруда, пр. Никола Инджов, Изд. „Колибри“, С., 2018 г.

©1998-2020 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]