Пабло Неруда

поезия

Литературен клуб - над 20 години! | страницата на автора | нобелисти

 

ИЗ „СТО СОНЕТА ЗА ЛЮБОВТА“

 

Пабло Неруда

 

Превод от испански: Александър Муратов, Атанас Далчев

 

 

VI.

 

 

В горичките залутан, отрязах клонче тъмно
и ромона му вдигнах към жадните си устни:
това навярно беше гласът на дъжд разплакан,
на счупена камбана или сърце ранено.

 

Пред мен изникна нещо от толкова далече,
прикътано дълбоко, покрито от земята,
далечен вик, сподавен от есени огромни,
от влажната мъгла на разровената шума.

 

Събудено тогава от сънищата горски,
това лесково клонче запя във мойте устни
и мирисът му странен във мен се покатери:

 

със корените сякаш, забравени отдавна,
ме диреше земята, изгубена от детство,
и аз се спрях, пронизан от мириса заскитан.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 13. януари 2020 г.
Публикация в кн. „Латиноамериканска поезия“, пр. Ал. Муратов, Ат. Далчев, Изд. „Народна култура“, С., 1968 г.

©1998-2020 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]