Пабло Неруда

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | нобелисти

 

 

ИЗ „СТО ЛЮБОВНИ СОНЕТА“

 

Пабло Неруда

 

Превод от испански: Никола Инджов

 

 

XII.

 

 

ИЗЦЯЛО ЖЕНА, узряла ябълка, топла луна,
от водорасли свежест, дъх на светло блато...
Каква мъгла прозрачна между твоите опори?
Каква антична нощ под сетивата мъжки?

 

Ах, любовта е път между звезди и водопади,
между застинал въздух и брашнени бури,
сражение между светкавици среднощни
и две тела в една-едничка лудост.

 

Обхождам с устни твоя малък космос,
крайбрежията и селенията твои,
в наслада се превръща детеродният огън,

 

пробягва пътищата на кръвта, докато
отново стане карамфил среднощен
и в сянката разцъфне мълниеносно.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 03. юни 2020 г.
Публикация в кн. „Поезия“, Пабло Неруда, пр. Никола Инджов, Изд. „Колибри“, С., 2018 г.
© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]