Линда Пастън

поезия

Литературен клуб | публикуване | страницата на авторката

 

Всичко, което искам да кажа

 

Линда Пастън

 

Превод от английски: Христина Керанова

 

 

Художникът може да каже всичко, което поиска с плодове,
цветя и даже облаци.

Едуард Мане

 

 

Когато ти подавам тази купа
с червени ябълки, дали искам да кажа:
ето няколко ярки сфери
любов, или страст - символи
на всички онези мигове след Идън
когато щипка от забраненото
е като пикантна подправка нa първата ябълка?
Или просто казвам: Съжалявам,
бях заета днес; десертът
е само плодове.

 

А когато ти откъсваш
едничък цвят от увяхващия храст под прозореца,
дали казваш, че приличам
на цвете, или че заслужавам цветя?
Дали изобщо казваш
нещо цветисто?
Или просто: ето последната ноемврийска
роза, моля те сложи я във вода.

 

Но, относно облаците,
онези бели, разкошни
кълбета, които се носят над нас,
те не са камили или възглавници
нито пък снежните върхове
на почти въображаеми планини.
Те са чистата форма на тишината,
и за сега, да.
Облаците казват
всичко, което искам да кажа.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 14. юли 2021 г.

©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]