Линда Пастън

поезия

Литературен клуб | публикуване | страницата на авторката

 

Въображаем разговор

 

Линда Пастън

 

Превод от английски: Христина Керанова

 

 

Казваш ми да живея всеки ден
сякаш е последен. Това става в кухнята
където преди кафето се оплаквам
от предстоящия ден - бягане с препятствия
от минути и часове,
магазини и доктори.

 

Но защо последен? Питам. Защо да
не живея всеки ден сякаш е първи -
целият първично удивление. Ева търка
очи да се събуди в първото утро,
слънцето изгрява
на изток като дебютантка.

 

Мелиш кафето
и умът ти леко бръмчи,
опитва да се проясни. Слагам
масата, и поглеждам през прозореца,
където росата е кръстила цялата
жива повърхност.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 14. юли 2021 г.

©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]