Линда Пастън

поезия

Литературен клуб | публикуване | страницата на авторката

 

Етика

 

Линда Пастън

 

Превод от английски: Христина Керанова

 

 

В класа по етика преди години
всяка есен учителят задаваше този въпрос:
ако в музея стане пожар
какво ще спасите, картина на Рембранд
или възрастна жена, която няма да живее още
кой знае колко? Изнервени от твърдите столове
равнодушни към картини и старост
избирахме живот или изкуство
и винаги неохотно. Понякога
жената беше c лицето на баба ми
напуснала обичайното си място в кухнята
да броди по проветрив, почти измислен музей.
Една година, като се мислех за много умна, попитах
защо не оставим жената да реши сама?
Линда, докладва учителят, избягва
бремето на отговорността.
Тази есен в истински музей стоя
пред истински Рембранд - възрастна жена,
или поне почти, в мое лице. Цветовете
в рамката са по-тъмни от есента,
по-тъмни даже от зимата - кафяви земни тонове,
въпреки че огнени стихии бушуват
в платното. Познавам тази жена
сега картина и сезон са почти едно
и деца няма да ги спасят.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 14. юли 2021 г.

©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]