О, облак последен на прясната буря!
Самичък ти плаваш високо в лазуря,
и там във небето далеч отстранен
сам ти затъмняваш прекрасния ден.

Доскоро отвред ти покриваше небе
и мълния грозна пронизваше теле,
таинствено ти прогърмя неведнъж,
обилно земята поръси със дъжд.

Доволно, върви си. Мина̀ ти времето.
Премина се бурята, влъжна й земята
и вятъра, който люлей дървесата,
те гони от тихите веч небеса.