Жужа Раковски (1951) се утвърждава в унгарската литература с поезията си, за която е получила многобройни награди, сред които наградата Атила Йожеф (1988), Книга на годината (1989), Лавров венец на Република Унгария (1997), наградата Салваторе Куазимодо (1999). През 2002 г. тя дебютира с романа „Сянката на змията”, който се превръща в литературна сензация в Унгария – обявен е за роман на годината и печели Унгарската литературна награда за 2003 г. Романът е преведен на немски, холандски, руски език. Превежда от английски език поезия, есеистика и драма.
         Сянката на змията е едновременно подтискаща и очароваща книга. Написана на стилизирано архаизиран език, тя изобилства с поетични описания и проследява съдбата на жена, рожба на своето време. В търсене на идентичността си тя извървява едно безкрайно ходене по мъките. Образът на главната героиня Оршоя Леман е един от най-прекрасните женски образи в съвременната унгарска литература, твърди критикът Ищван Варга.
         В едно интервю авторката споделя: „Започнах да описвам собствения си живот, но чувствах, че не върви. И тогава изведнъж ми блесна искрата: да го разположа няколко века по-рано.” Но и да не беше това директно признание, много от литературните изследователи откриват тази автобиографичност в романа, разположен върху близо петстотин страници. Историята се развива линеарно, но е изпълнена с обрати и загадъчни елементи. Близо осемдесетгодишната Урсула Биндер, родена като Оршоя Леман, разказва в първо лице единствено число историята на своя живот от първите десетилетия на седемнадесети век, когато Унгария е разтърсена от религиозни войни. Животът й протича в триъгълника между Льоче (дн. Словакия), Шопрон (Унгария) и Виена (Австрия). В тази смесица от национални и религиозни светове, често рязко противопоставени един на друг, във времена на жестокост, когато личността е незначителна, понесена от вихрите на историята и на човешката злина или безразличие, от страстите и невежеството, от строгите морални норми и разюзданата омраза, живее своя пълен с обрати живот главната героиня, чиято съдба е предопределена от твърде много въздействия, за да говорим за свободен избор.
         С типичната за Жужа Раковски чувствителност и с много страст героинята разказва обратите, с които я застига сляпата съдба през първите три десетилетия от живота й (загубва майка си по време на чумната епидемия, забременява и ражда като момиче, след смъртта на мащехата, бащата заживява с нея и я въвлича в убийство). За този тип хроника по-важни от религиозните войни са насилието, фанатизмът, пожарите, които унищожават цели градове, чумната напаст. С езика на популярните четива на епохата, чрез образа на не особено образованата Оршоя, писателката предсъздава убедително състоянията и душевните терзания, борбите и вкопчването в живота, както на младото момиче, така и на възрастната жена, която цял живот не престава да търси своята идентичност: не знае кой е родният й баща, животът я принуждава да приеме чужда роля и да живее в непрекъснатия страх от разкритие. Ежедневие и сънища се преплитат, а чрез тях се преплитат минало и настояще. Домът, който привидно дава сигурност и уют, се е превърнал в ужасен затвор за Оршоя Леман. И когато на трийсетгодишна възраст успява да избяга от баща си и да започне самостоятелен живот, илюзията за семейното щастие не се осъществява, но тя вече се е превърнала в автономна и съзнателна личност.
         Мотивът за змията, който се появява в заглавието е алюзия за народното поверие, според което, змията се плаши от собствената си сянка. Тя е обозначение и за професията на бащата (аптекар), от когото Оршоя усвоява знанията си за растенията и техните лечебни свойства, заради което живее последните години от живота си под непрекъснат страх, че ще я обявят за вещица. И разбира се за змията от рая, която напомня за греха на първата жена.