Жизел Сапиро (*1965) е известна френска социоложка, чиито изследователски интереси са насочени към културата, литературата, превода и интелектуалците. Получава бакалавърска и магистърска степен по изкуства в Университета в Тел Авив, защитава докторат във Висшето училище за социални науки в Париж под научното ръководство на Пиер Бурдийо, където по-късно става професор. Автор е на монографиите „Войната на писателите, 1940 – 1953“ (1999), „Интелектуалното пространство в Европа: от формирането на държавите-нации до глобализацията (XIX – XXI век)“ (2009), „Може ли да се отдели творбата от автора“ (2020) и др. Гост на 10. Софийски международен литературен фестивал през м. декември 2022 година.
        Предлагаме ви откъс от референтния ѝ труд „Социология на литературата“ („СОНМ“, 2023), в който въз основа на емпирични проучвания, разговори, наблюдения и текстуални анализи Сапиро разглежда материалните условия за създаване на творбите и начина на функциониране на литературното поле, представите, които те пренасят, условията на рецепцията и апроприацията им, възможните им употреби.

        По подобие на литературната история, социологията на литературата дълго време е привилегировала националната рамка като референтно географско пространство. Впрочем литературната стойност [Lafarge, 1983] също се установява в интернационален мащаб, в пространство, структурирано от неравни сили [Casanova, 1999]. „Денационализацията“ на литературната история поставя методологични проблеми и нови предизвикателства пред социологията на литературата. Ако компаративизмът не само между нациите, но и между периодите си остава основен инструмент за социологическата рефлексия [Boschetti, 2010], то той трябва да се свърже с изследванията на интеркултурните обмени, за да не повтаря пороците на методологическия национализъм [Sapiro, 2009b]. Впрочем нациите са се конструирала благодарение на постоянните културни преноси и обмени, които трябва да отчитаме при всеки компаративистки подход [Espagne & Werner, 1990; Thiesse, 1999] (за случая с Франция и Германия вж. Espagne [1999]; за случая с Бразилия и Аржентина вж. Sorá [2002]; за чуждестранната литература във Франция около 1900 година, вж. Wilfert [2008]).
        Изследванията върху транснационалната циркулация на творбите представляват нова област в социологията на литературата, която се развива, откривайки пътя за една социология на превода [Heilbron, 1999; Sapiro, 2008], и поставят въпроси за политическите и икономическите принуди, които тегнат върху международните литературни обмени, относителната автономия, с която те се ползват, инстанциите, които са намесени (издателски къщи, литературни агенции, културни служби към посолствата, институти за превод, панаири на книгата и т. н.), и специфичната роля на посредниците (издатели, преводачи, писатели и т. н.). Действително преводът може да бъде разглеждан като социална дейност, чиито функции далеч не се свеждат до опосредяването, а са множествени. Те се подразделят в три големи категории: идеологически, икономически, културни.
        Преводът може да изпълнява идеологически функции като разпространението на определено учение или на определен светоглед. Циркулацията на литературните творби е била подложена на подобни политически принуди по времето на авторитарни режими като фашистка Италия или комунистическите страни [Billiani, 2007; Rundle & Struge, 2010]. Възприемайки двойна компаративистка перспектива – между страни и между периоди, Йоана Попа [2010] провежда изследване върху преводите на френски на литературни творби от четири страни в комунистическия блок, а именно Полша, Унгария, Румъния и Чехословакия от 1945 до 1992 година. Авторката разграничава шест пътя на трансфер – три оторизирани, три неоторизирани. Изследването на преводните потоци очертава една глобална еволюция от оторизираните към неоторизираните пътища (чието начало е поставено с превода на Доктор Живаго на Пастернак през 1958 година), еволюция, благодарение на която се формира западното търсене на нелегалната литература, все пак с известни вариации, свързани със собствената история на всяка от тези страни.
        Преводът е също така практика, която участва в книжния пазар и като такава изпълнява икономическа функция. Макар че икономическият ефект не е единствената мотивация на издателите, той все пак участва като условие за съществуване на техните предприятия. Някои преводи, както и някои издания, са предназначени преди всичко да носят печалба: например преводите на сантиментални романи на издателство „Арлекин“ или преводите на световни бестселъри като Шифърът на Леонардо (2003) на Дан Браун с 86 милиона продадени копия в цял свят. Икономическите предизвикателства, които тегнат над издателските обмени, нарастват с глобализацията [Sapiro, 2009c, 2010a].
        Преводът изпълнява също така – и най-вече – културни функции [Even-Zohar, 1990, p. 45-96]. Той играе роля в процесите на легитимиране на творбите [Casanova, 2002]. Да бъде преведен на чужд език е вид утвърждаване за един писател. Обратно, преводът на чуждестранен писател, който се радва на признание отвъд националните граници, може да представлява форма на автолегитимиране за един автор. Вносът на чуждестранни творби е понякога инструмент за подкопаване на господстващите литературни норми в едно национално пространство. Така Сартр заимства наративни техники от Фокнър и Дос Пасос, преведени в „Галимар“ през 30-те години на XX век. Той може също така да представлява за един издател средство за натрупване на символен капитал, както показва случаят със „Сьой“ – католическа издателска къща, която дължи литературната си влиятелност на преводите, а именно на тези на немски писатели като Гюнтер Грас и Хайнрих Бьол, преди те да получат Нобелова награда [Serry, 2002].
        Тези импорти съвсем не са флуидни, те се сблъскват с многобройни пречки, които се увеличават, когато става дума за автори, пишещи на периферни езици [Sapiro, 2012]. Преводът на някой централен език допринася за появата на „малки“ национални литератури на международната сцена, какъвто е случаят с еврейската литература [Sapiro, 2002] или нидерландската литература [Heilbron, 2008], като националната рамка продължава да надделява в рецепцията на тези литератури в епохата на глобализацията, въпреки промотирането на понятието за „литература свят“, което изтъква „промеждутъчните“ траектории – малцинствени или мигрантски, – които се изплъзват от националната категоризация (вж. глава III).
        Този подход приканва към една социология на посредниците [Wilfert-Portal, 2002] и на инстанциите на опосредяване.

---

Използвана литература:

Billiani F. [2007] (dir.), Modes of Censorship and Translation. National Contexts and Diverse Media, Manchester, St. Jerome Publishing.

Boschetti A. [2010], L’Espace culturel transnational, Paris, Nouveau Monde Editions.

Casanova P. [1999], La Republique mondiale des lettres, Paris, Seuil.

Casanova P. [2002], «Consecration et accumulation de capital litteraire. La traduction comme echange inegal», ARSS, n^o 144, p. 7-20.

Espagne M. [1999], Les Transferts culturels franco-allemands, Paris, PUF.

Espagne M. & Werner M. (dir.) [1990], Philologiques, Paris, Editions de la MSH.

Even-Zohar I. [1990], «Polysystem studies», Poetics Today, vol. 11, n^o 1.

Heilbron J. [1999], «Towards a sociology of translation. Book translations as a cultural world system», European Journal of Social Theory, vol. 2, n^o 4, 1999, p. 429-444.

Heilbron J. [2008], «L’evolution des echanges culturels entre la France et les Pays-Bas face a l’hegemonie de l’anglais», in SAPIRO G. (dir.), Translatio. Le marche de la traduction en France a l’heure de la mondialisation, Paris, CNRS Editions, p. 311-332.

Lafarge C. [1983], La Valeur litteraire. Figuration litteraire et usages sociaux des fictions, Paris, Fayard.

Popa I. [2010], Traduire sous contraintes. Litterature et communisme (1947-1989), Paris, CNRS Editions.

Rundle C. & Sturge K. (dir.) [2010], Translation under Fascism, Londres, Palgrave Macmillan.

Sapiro G. [2002], «L’importation de la litterature hebraique en France : entre universalisme et communautarisme», ARSS, n^o 144, p. 80-98.

Sapiro G. (dir.) [2008], Translatio. Le marche de la traduction en France a l’heure de la mondialisation, Paris, CNRS Editions.

Sapiro G. (dir.) [2009b], L’Espace intellectuel en Europe. De la formation des Etats-nations a la mondialisation, XIXe-XXIe siecle, Paris, La Decouverte.

Sapiro G. (dir.) [2009c], Les Contradictions de la globalisation editoriale, Paris, Nouveau Monde Editions.

Sapiro G. (dir.) [2012], Traduire la litterature et les sciences humaines. Conditions et obstacles, Paris, DEPS (ministere de la Culture).

Serry H. [2002], «Constituer un catalogue litteraire. La place des traductions dans l’histoire des Editions du Seuil», ARSS, n^o 144, p. 70-79.

Sora G. [2002], «Un echange denie. La traduction d’auteurs bresiliens en Argentine», ARSS, n^o 145, p. 61-70.

Thiesse A.-M. [1999], La Creation des identites nationales. Europe XVIIIe-XXe siecle, Paris, Seuil.

Wilfert-Portal B. [2002], «Cosmo-polis et l’homme invisible», ARSS, n^o 144, p. 33-46.

Wilfert-Portal B. [2008] «La place de la litterature etrangere dans le champ litteraire francais autour de 1900», Art et mesure, vol. XXIII, n^o 2, p. 69-102.

^* Преводът е осъществен в рамките на Програма „Творчески инициативи’2022“ на Национален фонд „Култура“!