Ако обичам нещо, то
са само камъните и земята.
          Артюр Рембо

Вестителя,
ние го чакахме с вторачен поглед три години,
като оглеждахме съвсем отблизо
пиниите, брега, звездите.
И като смесвахме острието на плуга със корабния нос,
търсехме да намерим пак онова първично семе,
за да започне отново прадревната драма.

Завърнахме се в домовете си разбити,
с безсилни членове, с уста разядена
от вкуса на ръждата и на морската сол.
Когато се събудихме, пътувахме на север, чужди,
потънали в мъгли от белите криле
на лебеди, които ни раняваха.
В зимните нощи ни подлудяваше силният източен вятър,
лете се губехме в агонията на деня,
който не можеше да издъхне.

Донесохме обратно
тези статуетки - образци на едно смирено изкуство.

върни се | продължи