Още един кладенец в една пещера.
Някога ни беше лесно да изравяме идоли и украшения
за радост на приятелите, които все още ни са верни.

Въжетата се скъсаха. Само следите им,
издълбани по устието на кладенеца,
ни спомнят миналото щастие.
Пръстите усещат за малко хладината на камъка,
после топлината на тялото надвива.

И пещерата залага душата си и я губи
всеки миг, пълна с мълчание, без нито една капка.

върни се | продължи