От далнините, от тези тъй далечни далнини, към теб,
приятелю най-скъпи, устремявам се. Ужасното
пространство между нас със стъпките си аз разкъсах.
Отдавна мислите ни обитаваха различни мигове във този
свят: но ето пак един и същи порив ги владее, лъчи
едни и същи ги огряват.
А ти не отговаряш. Наблюдаваш. В какво сгреших?
Наистина ли се събрахме: наистина ли туй си ти -
най-скъпият?
Очите ни не се видяха. В движенията ни единство няма. И
тайничко се дебнем като непознати или кучета, които
са готови да се хапят.
Нещо ни разделя. Старото приятелство е помежду ни
подобно на мъртвец, от нас удушен. Него носим като
общ товар, тъй хладен и тъй тежък.
|