Виктор Сегален

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | преводна художествена литература

 

 

ПРОЛЯТА КРЪВ

 

Виктор Сегален

 

Превод от френски: Андрей Манолов

 

 

Тук го заловихме жив. И тъй като добре воюваше,
    предложихме му служба. Той обаче предпочете и в
    смъртта да служи пак на своя Господар.

 

Краката му отрязахме: Той размахваше ръце, за да покаже
    всеотдайността си. И ръцете му отрязахме: Започна с
    викове да изразява верността към Него.

 

Устата му разпрахме от едното чак до другото ухо: а той с
    очи направи знак, че пак остава предан.

 

*

 

Да не избождаме очите му тъй, както на страхливеца; Ала
    отсичайки главата му със почит, да разлеем кумиса на
    смелите ведно с кръвта:

 

Когато се прераждаш, Чен Ушан, при нас се прероди, не ни
        отказвай тази чест.

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 18. юни 2003 г.
© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]