Виктор Сегален

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | преводна художествена литература

 

 

В ЧЕСТ НА ЕДИН УСАМОТЕН МЪДРЕЦ

 

Виктор Сегален

 

Превод от френски: Андрей Манолов

 

 

Аз, Императорът, дойдох. Отправям поздрав към Мъдреца,
    който от седемдесет години разорава и обръща тук
    земята, за да дири древните ни Ликове и нови знания
    да извлече от тях.

 

Урок очаквам аз от този Старец: най-напред открил ли е
    той вече Панацеята на Безсмъртието? И как човек ще
    може да заеме място между Духовете?

 

*

 

Мъдрецът рече: Да въздигнем на небето този Властелин,
    ще бъде истинско нещастие за земните владения.

 

*

 

Аз, Императорът; въпрос отправям към Мъдреца:
    посещаван ли е бил във пещерата си от трийсет и шест
    хиляди Духа, или единствено от няколкото Най-
    Възвишени измежду тях?

 

*

 

Аз, Самотникът, не съм обичал никога досадни
    посетители.

 

*

 

Аз, Императорът, молбата си отправям към Мъдреца: най-
    накрая нека полза той на хората да принесе и да
    направи нещичко за тяхното добруване.

 

*

 

Мъдрецът отговори: Защото съм Мъдрец, не съм се
    занимавал никога със хората.

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 18. юни 2003 г.
© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]