Светът бе вече тук,
спокоен и различен.
Само трябваше да пристигнеш
с късния следобеден влак,
където никой не те очаква.

Град, който никой никога не запомни,
защото беше сив и скучен
и където се изгуби
докато търсеше къде да отседнеш
в лабиринт от еднакви улици.

И точно тогава чу
сякаш за пръв път,
шумa от собствените си стъпки
под църковния часовник
спрял както и ти

между две празни улици
грейнали в следобедното слънце
две скромни дължини безкрайност,
между които да избираш
преди да продължиш пътя си.

върни се | съдържание | продължи