В един пропит с химия следобед в средата на есента,
когато великите механизми на земята и небето се приближават;
и даже листата на акацията пожълтяват,

той вървеше с едногодишния си син на рамо.
Слънцето светеше, кучето лаеше, детето спеше.
Листата, и на акацията, зелената акация.

Той искаше и търсеше последно убежище
от властните внушения на зимата
и модните мъченици. Вървеше към

една абстракция, на която слънцето, кучето, момчето
бяха контури. Студ смразяваше кръжащите широко лебеди.
Листата падаха като ноти по пиано.

Абстракцията внезапно се появи и пак изчезна.
Негрите играеха футбол в парка.
Абстракцията която видя, като листата на акацията, съвсем ясно:

Предпоставката, от която тръгват всички заключения,
висшата, александрийска сила. Мухите
и пчелите пак търсеха
миризмата на хризантеми.

върни се | съдържание | продължи