Уолъс Стивънс

поезия

Литературен клуб | азбучен каталог | страницата на автора

 

Противоречиви тези II

 

Уолъс Стивънс

 

Превод от английски: Христина Керанова

 

 

В един пропит с химия следобед в средата на есента,
когато великите механизми на земята и небето се приближават;
и даже листата на акацията пожълтяват,

 

той вървеше с едногодишния си син на рамо.
Слънцето светеше, кучето лаеше, детето спеше.
Листата, и на акацията, зелената акация.

 

Той искаше и търсеше последно убежище
от властните внушения на зимата
и модните мъченици. Вървеше към

 

една абстракция, на която слънцето, кучето, момчето
бяха контури. Студ смразяваше кръжащите широко лебеди.
Листата падаха като ноти по пиано.

 

Абстракцията внезапно се появи и пак изчезна.
Негрите играеха футбол в парка.
Абстракцията която видя, като листата на акацията, съвсем ясно:

 

Предпоставката, от която тръгват всички заключения,
висшата, александрийска сила. Мухите
и пчелите пак търсеха
миризмата на хризантеми.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 01. декември 2020 г.

©1998-2020 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]